Водачът на военния преврат в Габон, който свали президента Али Бонго, тази седмица положи клетва като "преходен президент" пред съдиите от конституционния съд на церемония, излъчвана пряко по телевизията.

С осмия военен преврат, извършен в Западна и Централна Африка в рамките на последните три години, предвождани от генерал Брис Олиги Нгема офицери от армията взеха властта в Габон на 30 август, предаде Ройтерс.

В ранните часове на деня на преврата, след като група от 12 военни офицери се появи по телевизията в Габон, за да обяви свалянето на президента Али Бонго, Париж осъди преврата и призова да бъдат зачетени резултатите от неотдавнашните президентски избори, които Бонго спечели.

Дълбоките проблеми, свързани с легитимността на Бонго обаче не бяха споменати, посочва сп. "Политико". Сваленият от власт лидер бе произвел последните от поредица президентски избори при условия, които бяха силно изкривени в негова полза, а след това бе прекъснал интернет услугите в страната, за да попречи на повсеместните критики на наблюдателите да се разпространят в границите на Габон. В леко сюрреалистичен момент един от министрите му публикува в социалното приложение "Екс" (доскоро "Туитър") съобщение за това колко нормални са нещата в страната в момент, когато повечето габонци изобщо нямаха достъп до социалните медии.

Според проучване на панафриканската изследователска мрежа "Афробарометър" от 2022 г. само 44% от африканците смятат, че изборите дават възможност на избирателите да отстранят лидерите, които са загубили тяхното доверие, посочва "Ал Джазира". Проучване на "Афробарометър" от 2023 г. показва също така спад в предпочитанията на целия контитент към демократичната форма на управление - от 73% на 68% през последното десетилетие.

Бонго е само един от примерите за африкански президенти, които периодично организират избори, но продължават да се задържат на власт. Лидерите на Уганда, Руанда, Екваториална Гвинея и Камерун са на власт от поне две десетилетия.

"Това е отчасти причината, поради която самото определение за това какво е демокрация е толкова двусмислено в Африка, защото изглежда, че още от 60-те години на миналия век демокрация е, когато на власт е някой, който може и да е авторитарен и да е на власт в продължение на години, но произвежда избори под някаква форма", казва Ибрахим Аноба, сътрудник в базирания в САЩ Център за африкански просперитет към мрежата "Атлас".

Рязкото понижаване на качеството на живот през последните години също накара обикновените хора в Африка да се съмняват в ползите от демокрацията. Гражданите на целия континент се борят с кризата на нарастващите разходи за живот, дължаща се на нарастващата инфлация, която отчасти се усложнява от ескалиращите нападения на въоръжени групировки в регионите на Сахел и Големите езера. В този контекст гражданските лидери все повече губят подкрепа в очите на народа си, въпреки че тези лидери и международната общност се стремят към демократично управление.

Външната динамика също стимулира желанието за промяна.

Всички преврати от последните пет години имат общ знаменател. С изключение на Судан, всички страни са бивши френски колонии. Превратаджиите често използват антифренска реторика, за да засилят обществената подкрепа за своето управление, като се има предвид пряката или непряка подкрепа на Франция за авторитарни и неспособни на добро управление правителства, целяща да защити собствените ѝ интереси и да запази френския контрол в бившите колониални владения.

Макар че това в никакъв случай не се ограничава само до Централна Африка - в Того, Западна Африка, също има династична приемственост, а президентът на Кот д'Ивоар, отдавна предпочитан от французите, промени конституцията, за да може да остане на власт практически за неопределено време - просто в тази част на континента това е по-видимо, отколкото където и да било другаде.

За това си има причина. Централна Африка е необичайно богат на природни ресурси регион, чиито лидери са натрупали огромни богатства чрез предоставяне на френски компании на големи дялове в различни доходоносни добивни отрасли, като същевременно оказваха непоколебима подкрепа на Франция в международен план.

За да се разбере по-добре тази закономерност, е достатъчно да се разгледат непосредствените съседи на Габон. От едната страна се намира Република Конго, друга малка петролна държава, ръководена от Дени Сасу Нгесо. Франция прозорливо привлече на своя страна бившия марксист Сасу през 70-те години на миналия век, когато той за първи път бе държавен глава от 1979 г. до 1992 година. По-късно тя го подкрепи по време на опита му да си върне властта след гражданска война и от 1997 г. той продължава да бъде президент. Синът на Сасу, Дени-Кристел, понастоящем е министър в правителството на 79-годишния си баща и се очаква да се опита да го наследи, когато настъпи моментът.

Северно от Габон се намира Камерун, друга петролна държава с множество други природни ресурси. От 1982 г. насам начело на страната стои един и същ човек - 90-годишният Пол Бия. От години Бия прекарва огромна част от времето си извън страната, особено в Швейцария. В същото време неговата пламенна и много по-млада съпруга Шантал, както и синът им Франк, са смятани за хора, които имат претенции да вземат властта след смъртта му. Бия e един от най-дълго управлявалите лидери в света. Той обаче има конкуренция в региона.

Тя идва от северозападната съседка на Габон - Екваториална Гвинея, бивша испанска колония, която също се сближи с Франция, като дори прие подкрепената от Франция регионална валута и френският е един от официалните ѝ езици. От 1968 г. насам едно и също семейство управлява малката и също богата на петрол държава по често тежък, диктаторски начин. От 1979 г. насам - с други думи, по-дълго от Бия - лидер е 81-годишният Теодоро Обианг Нгема. Очаква се неговият син да се кандидатира за негов наследник.

Какво е общото между всички тези страни, освен че в продължение на дълги години властта във всяка една от тях остава в тесен семеен кръг? Всички те имат малка, но много богата класа от елити в съчетание с високи нива на бедност и силно изразено социално неравенство. Нито една от тях не е успяла успешно да се откъсне от добива на ресурси като основен източник на приходи. Официалната корупция и политическите репресии са основни факти от живота. В дипломатическата сфера всички те се радват на мълчание от страна на Запада относно лошото управление и обстоятелствата, при които лидерите им управляват - особено от страна на Франция, която е приемала всички тези лидери на държавни посещения.

И въпреки че много западни коментари посочват тези проблеми в африканския регион, който напоследък е арена на многобройни преврати и където връзките с Франция са отхвърляни от едно военно правителство след друго, Париж не прави нищо друго, освен да осъжда действията на военните хунти.

Малко вероятно е превратите в Сахел да разрешат проблемите на този регион, но и отговорът от страна на Запада, че никакви преврати не са приемливи, не е полезен по отношение на проблемите на Централна Африка, особено след толкова години мълчание за антидемократичното поведение и незаконното обогатяване на техните елити. Може да се твърди, че в някои части на Африка Западът, начело с Франция, е съучастник в липсата на социален и демократичен напредък.