През първото тримесечие на 2023 г. претеглените резултати от Анкетата за кредитната дейност на банките, провеждана от БНБ, показват затягане на стандартите за отпускане на дългосрочни кредити на големи предприятия и на потребителски и жилищни кредити и запазване без съществена промяна на стандартите за кредитиране на малки и средни предприятия.

Най-силно затягане на условията по кредитите както за фирми, така и за домакинства се отчита по отношение на лихвените проценти. Това се казва в тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“.

Освен това при кредитите за предприятия се отчита по-съществено затягане и по отношение на премията за по-рискови заеми, а при кредитите за домакинствата – също и относно начисляваните такси и комисиони, посочват от банката. Основно влияние за затягането на кредитната политика (кредитни стандарти и условия) на банките по отношение на корпоративните кредити е оказала цената на привлечения ресурс, а по отношение на потребителските и на жилищните заеми съответно повишената оценка на риска, за която най-много е допринесла оценката за общото състояние на макроикономическата среда.

През периода януари – май 2023 г. годишният растеж на кредита за нефинансови предприятия се забавя поради по-слабото търсене от фирмите на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси, което повлия за по-ниския темп на нарастване на фирмения овърдрафт, посочват от БНБ.

В сектора на домакинствата годишният растеж както при жилищните, така и при потребителските кредити се запазва висок. Според експертите това до голяма степен се дължи на ограничените ефекти от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в сектора на домакинствата, което е сред основните причини за решението на Управителния съвет на БНБ за повишаване на процента по задължителните минимални резерви на банките.

„През периода януари – май 2023 г. България беше нетен кредитор на останалата част от света, като по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс беше регистрирано положително салдо.

В резултат брутните международни валутни резерви на страната през периода се понижиха с 3.8 млрд. евро при понижение от 2.4 млрд. евро през същия период на 2022 г. Излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс за последните 12 месеца към май 2023 г. се повиши до 1.7% от БВП спрямо 0.3% от БВП през декември 2022 г. главно поради по-високите излишъци по капиталовата сметка и по търговията с услуги, както и вследствие на свиването на дефицита по търговския баланс.

Положителното салдо по финансовата сметка за последните 12 месеца към май 2023 г. бе резултат от по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това при пасивите към нерезиденти“, пише още в анализа.