На 11 август 1953 г. в Перник е роден Людмил Янков - един от най-романтичните образи в българския алпинизъм. Започва да се занимава с това на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 г. става част от националния отбор и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско спускане със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, участва в националните експедиции до Лхотце (1981 г., достига 7950 м) и до Еверест, 1984 г.

След като започва драматичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един дъх” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, за да помогне на своя другар. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се налага да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.

Загива при лавина на 17 април 1988 г. под връх Камилата, в Мальовишкия дял на Рила.

Не питай за цената на мечтата

бори се, литвай, падай и умирай!

Носи я винаги напред – в ръката,

възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата…

Изправен дишай, никога не спирай,

мечтай за радостта, за красотата.

С възторг и трепет, с вяра в чудесата –

тя ражда и мира, и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата.

Не питай за цената на мечтата.