Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), публикувани по повод на професионалния празник на бранша – Илинден.

През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра. На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка. 13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% - в магазинната мрежа и малки търговски обекти (т.н. „студен“ и „топъл“ пазар).

През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото продължават да са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна – 10 пъти.

По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента. И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат.

Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия.

 

„Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване. Това се дължи и на новия профил на потребителите - с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти“, отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.

Според действащия и днес български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди. „Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес”, допълва проф. Маринова.

За да могат потребителите да са наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък  на съставките и енергийната им стойност.

„Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири „тип Pils“ съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100  ml”, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,,Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото”, уточнява Радомирова.