Не може да се прецени дали природното явление от снощи е метеорит – това обясни пред БНР д-р Никола Петров, директор на Астрономическата обсерватория в Рожен.

"В междупланетното пространство на Слънчевата система има множество остатъци на астероиди и комети. Когато каменно тяло остатък от астероид навлезе в земната атмосферата, в зависимост от неговите размери, от триенето в атмосферата започва да гори. Изгаря напълно, ако тези частички и камъчета са по-малки от яйце на кокошка или топка за тенис на корт и тогава това явление се нарича метеор. Обаче ако тези късове са по-големи, те не успяват напълно да изгорят в земната атмосфера и падат на земната повърхност. Тогава се нарича метеорит."

Д-р Петров изрази предположение, че обектът, забелязан снощи, по описанията е "максимум с размерите на футболна топка":

"От портокал до футболна топка, но на базата на това, което чувам, няма как да преценим наистина мащабите."

Астрономът е категоричен, че няма нищо застрашаващо и не може да става дума за тревога.

"Просто можем да се наслаждаваме на това, което ни предлага небето в случаи като този."

За момента няма опасност тела с размери от няколко метра до няколко десетки метра нагоре в диаметър да паднат в близко бъдеще на Земята, но над 2 300 с размери до над 400 метра са с потенциална опасност да се сблъскат със Земята, коментира д-р Никола Петров в предаването "Преди всички".

Всяка година средно на земната повърхност падат между 25 и 30 000 метеорити с размери от кокоше яйце до футболна топка, а между 6 и 12 годишно са падащите метеорити с размерите на пералня. Тъй като голяма част от земната повърхност е вода, това често остава незабелязано, уточни директорът на Обсерваторията в Рожен.