Никога не съм отказвал да приема президент по негово настояване. Когато министър-председателят реши да покани президент, институционалният диалог изисква това да бъде съгласувано с мен преди тази покана, а не бъда уведомяван за вече предприети стъпки. Това заяви държавният глава Румен Радев пред журналисти днес в отговор на въпрос за това била ли е съгласувана с него визитата в България на украинския президент Володимир Зеленски. В тази ситуация най-лесното беше да не провеждам такава среща, но това не е добър сигнал за България и към триста хиляди българи в Украйна, подчерта президентът Радев. Държавният глава изрази очакване Министерският съвет да спазва елементарните правила на протокола и в бъдеще такива мероприятия да бъдат съгласувани.

Винаги съм защитавал българския интерес, а не интереса на други държави, заяви държавният глава относно позицията си срещу предоставянето на оръжие за Украйна от Българската армия и допълни: „Въпросът е чии интереси защитават политици от парламента и от правителството, очевидно в много случаи не българските". Президентът Радев напомни, че през октомври миналата година е отказал да подпише проект на декларация за незабавна подкрепа за членството на Украйна в НАТО с ясния мотив, че приемането на Украйна в Алианса преди установяването на траен мир означава война между НАТО и Русия. Същите тези мои яростни критици тогава, сега изведнъж промениха мнението си и приеха моята теза, посочи държавният глава и допълни: „Големият проблем е в това, че управляващите нямат свое мнение и своя позиция. А национално отговорното поведение изисква да имат такава“.

Редно е управляващите да оправдават своите претенции за единство и за прозрачност, като обявят какви оръжия възнамеряват да дават на Украйна, посочи държавният глава, помолен за коментар на поетия от българското правителство ангажимент при срещата с украинския президент. Президентът Радев изрази безпокойството си от взетото само за един ден решение от Народното събрание, което позволява на Министерския съвет да изпразни складовете с военновременни запаси на Българската армия. „Колкото и в момента да ви убеждават, че те ще бъдат запълнени много бързо, това не е вярно. Тези процеси отнемат години“, заяви държавният глава и даде пример с Германия, където процесът по запълване на опразнените от запаси складове ще приключи около 2030 г.

Не бива да се правят илюзии, че скоро България ще има ново въоръжение, което да дойде с нови запаси от боеприпаси, заяви още президентът Радев. По думите му години наред редица правителства са нехаели за модернизацията на Българската армия, а тя изисква политическа воля, много средства и време. Държавният глава призова управляващите да бъдат много внимателни по въпросите, които засягат националната ни сигурност и подчерта, че със скоростното изтегляне от парламента на програмата за инвестиционни разходи на Министерството на отбраната, както и на документа за състава на военновременните формирования, се погазват разчетите на военната експертиза за това от какви количества въоръжение и боеприпаси има нужда Българската армия.

На въпрос относно заявената готовност от правителството да продаде двата реактора за АЕЦ „Белене“ държавният глава попита на основание на коя енергийна стратегия за развитието на България е взето това решение за един ден и на основание на какви разчети и анализи. „Управляващите би трябвало да сложат на масата всички опции за развитието на ядрената ни енергетика и тогава да вземат такива решения“, подчерта президентът Радев. Държавният глава посочи, че служебното правителство е установило тясно сътрудничество с Франция, а лично той е провел разговор с президента Макрон в Брюксел, в резултат на което Франция е изпратила към България меморандум за развитие на проекта „ Белене“ като европейски проект с водещата роля на френската страна. Затова, по думите на Румен Радев, редно е, когато се вземат решения, които засягат съдбата на този проект, управляващите да разгледат всички възможности за развитието на ядрената ни енергетика, за да се знае кой, кога, на каква цена и при какви норми на безопасност може да строи нови блокове в АЕЦ „Белене“ или „Козлодуй“ и тогава да се взимат решения за даване, продаване или подаряване на ядрените реактори.