На днешна дата преди 100 години (14 юни 1923 г.) по време на Деветоюнския преврат, в дома си в с. Славовица, зверски е измъчван и убит Александър Стамболийски - министър-председател на България.

Убийството е организирано от военния министър и извършено от активисти на ВМРО. Причините са водената от Стамболийски политика и несъгласието на военни, интелектуалци и политици с нея. Републиканец и пацифист, на него се пада тежката и неприятна задача да подпише Ньойския договор и да ръководи държавата след преживяната национална катастрофа.

На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжевата гвардия е бързо обезоръжена.

По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. Междувременно в страната избухва стихийно селско вълнение в подкрепа на Стамболийски, останало в историята като Юнско въстание. Най-голяма сила то придобива в Плевенско и Шуменско. Плевен дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка бунтовете са потушени от военния гарнизон и други сили, верни на новата власт в София.

Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинява на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпорежда на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития. Междувременно гвардията под ръководството на Стамболийски залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни, отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че близките им не успяват да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.

Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. По пътя тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.

Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи. На негово име е наречен град Стамболийски, намиращ се приблизително по средата между Пловдив и Пазарджик.