Най-смъртоносната гъба в света е зелената мухоморка и сега учените са открили възможен противоотрова от малко вероятен източник: флуоресцентно багрило.

Наречено индоцианиново зелено (ICG), багрилото обикновено се използва в медицинската образна диагностика, за да помогне за оценка на функционалността на сърцето и черния дроб, но международен екип от учени е установил, че то също така спира алфа-аманитина (AMA), основното вещество на гъбата смъртоносна шапка токсин, мъртъв в следите си, според проучване, публикувано на 16 май в списанието Nature Communications . Досега този антидот е работил в човешки клетки, минимодели на черния дроб и при мишки, но не е тестван при хора.

Според проучването зеленикаво-жълтите гъби с форма на чадър ( Amanita phalloides ) са отговорни за 90% от всички смъртни случаи при хора при отровни гъби. Въпреки че гъбите са родом от Европа, те могат да бъдат намерени в цяла Северна Америка, според The ​​Atlantic .

При поглъщане на гъбата токсините могат да причинят повръщане, кървава диария или урина, увреждане на черния дроб и бъбреците и дори смърт. Леченията варират в зависимост от това кога са били погълнати токсините, но могат да включват изпомпване на стомаха и хирургично отстраняване на части от гъбата, според WebMD .

„Досега остава неясно как точно смъртоносните гъби убиват хора“, каза пред Live Science съавторът на изследването Qiao-Ping Wang , професор и ръководител на отдел в Училището по фармацевтични науки към университета Sun Yat-Sen в Шенжен, Китай. в имейл. „Но се смяташе, че има най-токсичния токсин, AMA, отговорен за неговата цитотоксичност“ или способността да убива клетки.

Уанг добави, че предишни изследвания показват, че AMA „може да блокира транскрипцията на РНК“, което е, когато информацията от нишка на ДНК се копира в нова молекула по пътя й към свикване за изграждане на нови протеини. По този начин транскрипцията на РНК е „важен биологичен процес за функционирането и оцеляването на клетката“.

За да видят кои гени и протеини са ключови за токсичността на смъртоносните капачки, учените са използвали CRISPR , технология за редактиране на генома, за да създадат набор от човешки клетки, всяка с различна мутация. След това те тестваха коя от мутантните клетки може да оцелее при излагане на AMA. Чрез този процес те откриха, че AMA вероятно изисква ензим, известен като STT3B, за да упражни своите токсични ефекти.

„Открихме протеина STT3B и неговият биологичен път е критичен за цитотоксичността на токсините“, каза Уанг. STT3B участва в производството на N-гликани, които са ключови за гарантиране, че протеините се "сгъват" в правилната им форма; премахването на гена за STT3B в клетките драстично повиши устойчивостта на клетките към AMA и също възпрепятства способността на токсина да навлиза в клетките.

„Ние потвърдихме тези открития в чернодробни клетки и чернодробни органоиди“ – миниатюрни модели на човешки черен дроб – „тъй като черният дроб е целевият орган на гъбните токсини“, каза Уанг.

Уанг каза, че в момента екипът "проучва как STT3B може да допринесе за резистентност срещу гъбични токсини, но точният механизъм все още не е известен".

„Ако успее, ICG може да представлява новаторско, животоспасяващо лечение за хора, страдащи от отравяне с гъби“, каза той.

Уанг добави, че изследователският екип планира в крайна сметка да проведе опити върху хора, за да оцени ефикасността на ICG при хора, които наскоро са погълнали смъртоносни гъби. „Тези тестове ще дадат по-категорични резултати и ще предоставят по-ясна картина на потенциала на ICG да революционизира лечението на отравяне с гъби“, каза той.