Турците ще гласуват в неделя на едни от най-оспорваните президентски избори в 100-годишната история на модерна Турция. Вотът може да свали от власт президента Реждеп Ердоган след 20 години на власт и да спрат все по-авторитарния път на неговото правителство, коментира "Ройтерс".

Гласуването ще реши не само кой ще ръководи Турция, страна-членка на НАТО с 85 милиона жители. То ще определи как ще бъде управлявана, накъде се е насочила икономиката на фона на дълбока криза на разходите за живот и формата на външната политика на страната, която е приела непредсказуеми обрати.

Проучванията на общественото мнение дават лека преднина на главния съперник на Ердоган Кемал Кълъчдароглу, който оглавява съюз от шест опозиционни партии.

Но ако никой от кандидатите не успее да събере повече от 50% от гласовете, ще има втори тур на изборите на 28 май.

Изборите се провеждат три месеца след като земетресенията в Югоизточна Турция убиха над 50 000 души. Мнозина в засегнатите провинции изразиха гняв от бавната първоначална реакция на правителството, но има малко доказателства, че проблемът е променил начина, по който хората ще гласуват.

Гласоподавателите също така ще изберат нов парламент, вероятно в напрегната надпревара между Народния алианс, включващ консервативната партия на Ердоган с ислямистки корени (AKP) и националистическата MHP и други, и Националния алианс на Кълъчдароглу, съставен от шест опозиционни партии, включително неговата светска Републиканска народна партия (CHP), създадена от основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

Секциите ще бъдат отворени в 8 часа сутринта и ще затворят в 17 часа. Според турския изборен закон обявяването на всякакви резултати е забранено до 21 часа. Късно в неделя обаче може да има добра индикация дали ще има балотаж за президентския пост.

Кюрдските гласоподаватели, които представляват 15-20% от електората, ще играят ключова роля, като Националният алианс е малко вероятно да постигне парламентарно мнозинство сам.

Прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) не е част от основния опозиционен съюз, но яростно се противопоставя на Ердоган след репресии срещу нейните членове през последните години.

HDP обяви подкрепата си за Кълъчдароглу в президентската надпревара. Тя влиза в парламентарните избори под емблемата на малката Зелена лява партия поради съдебно дело, заведено от висш прокурор, който иска да забрани HDP заради връзки с кюрдски бойци, което партията отрича.

69-годишният Ердоган се бори да оцелее в най-трудния си политически тест. Той се радва на подкрепа от по-религиозните турци, които някога са се чувствали лишени от права в светска Турция и политическата му кариера оцеля след опит за преврат през 2016 г. и множество корупционни скандали.

Въпреки това, ако турците наистина свалят Ердоган, това ще бъде до голяма степен, защото видяха, че техният просперитет, равенство и способност да задоволяват основните нужди намаляват, с инфлация, която надхвърли 85% през октомври 2022 г. и срив на валутата лира.

Кълъчдароглу, 74-годишен бивш държавен служител, обещава, че ако спечели, ще се върне към ортодоксалните икономически политики от тежкото управление на Ердоган.

Кълъчдароглу също така казва, че ще се стреми да върне страната към парламентарната система на управление от изпълнителната президентска система на Ердоган, приета на референдум през 2017 г. Той също така обеща да възстанови независимостта на съдебната система, която според критиците Ердоган използва за репресии несъгласие.

По времето, когато беше на власт, Ердоган пое строг контрол над повечето институции в Турция и остави настрана либералите и критиците. "Хюман Райтс Уоч" в своя Световен доклад за 2022 г. заяви, че правителството на Ердоган е върнало рекорда на Турция с правата на човека с десетилетия.

Ако спечели, Кълъчдароглу е изправен пред предизвикателството да поддържа обединен опозиционен съюз, който включва националисти, ислямисти, секуларисти и либерали.

Днес Турция гласува и за парламент, като трябва да избере 600-те членове на Меджлиса.

Имащи право на глас са 64 млн. турски граждани.

Припомняме, че турските граждани, живеещи в чужбина, гласуваха предварително. Това имаха възможност да направят и турците у нас.

1,5 млн. души от 73 държави са дали своя глас за предстоящите избори. Над 3 млн. души зад граница бяха регистрирани.

Това е рекорд от 2018 г. насам.