Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната.
Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.
Към края на 2022 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.
Статистически райони
Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 672 хил. души, или 10.4% от населението на страната.
През 2022 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2021 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.5%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).
В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
Общини
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 8.8‰.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Към 31.12.2022 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, намаляват от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2022 г. са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година.
През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).