Събития:

1265 г. – Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д'Анжу права за организиране на кръстоносен поход.

1860 г. – На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от фанариотската вселенската патриаршия.

1879 г. – Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.

1910 г. – Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка – Маккинли.

1917 г. – Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.

1922 г. – Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.

1933 г. – Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).

1939 г. – Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.

1942 г. – Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.

1948 г. – Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.

1966 г. – Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.

1973 г. – В Ню Йорк е направено първото обаждане от мобилен телефон.

1975 г. – Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.

1976 г. – Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите „Цезар“ за постижения в областта на киното.

1984 г. – Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.

1986 г. – IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.

1990 г. – БКП се преименува на Българска социалистическа партия.

1990 г. – IX народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за закриване на Държавния съвет на НРБ и замяната му с председател (президент) на Републиката и негов заместник, като избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.

1992 г. – 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.

2000 г. – БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от „По света и у нас“. Вследствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.

2011 г. – Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.

Родени:

1367 г. – Хенри IV, Крал на Англия († 1413 г.)

1783 г. – Уошингтън Ървинг, американски писател († 1859 г.)

1797 г. – Бартелеми Дюмортие, белгийски ботаник и политик († 1878 г.)

1841 г. – Херман Фогел, немски астроном († 1907 г.)

1859 г. – Александру Авереску, румънски политик († 1938 г.)

1873 г. – Ян Янски, чешки невролог († 1921 г.)

1880 г. – Ото Вайнингер, австрийски философ († 1903 г.)

1884 г. – Иван Йончев, български поет († 1918 г.)

1885 г. – Борис Вилкицки, руски хидрограф († 1961 г.)

1896 г. – Юзеф Чапски, полски художник († 1993 г.)

1898 г. – Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург († 1962 г.)

1900 г. – Михаил Люцканов, български певец († 1989 г.)

1903 г. – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)

1903 г. – Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)

1909 г. – Роберт Щилмарк, руски писател († 1985 г.)

1911 г. – Майкъл Уудръф, английски хирург († 2001 г.)

1911 г. – Николай Бошнаков, български военен летец († 1948 г.)

1921 г. – Георги Мицков, български поет († 2002 г.)

1924 г. – Марлон Брандо, американски актьор († 2004 г.)

1930 г. – Хелмут Кол, Канцлер на Германия († 2017 г.)

1934 г. – Джейн Гудол, английска зооложка

1934 г. – Христофор Тзавелла, български поет, писател и фолклорист († 2018 г.)

1936 г. – Виктор Вълков, български политик

1942 г. – Мария Желева, първа дама на България (1990 – 1997) († 2013 г.)

1942 г. – Уейн Нютън, американски актьор

1945 г. – Атанас Щерев, български лекар и политик

1948 г. – Ханс-Георг Шварценбек, немски футболист

1948 г. – Яп де Хоп Схефер, холандски политик

1949 г. – Александър Томов, български борец

1956 г. – Йордан Митков, български щангист

1958 г. – Алек Болдуин, американски актьор

1961 г. – Еди Мърфи, американски актьор

1968 г. – Вени Марковски, интернет пионер

1968 г. – Себастиан Бах, канадски музикант (Скид Роу)

1969 г. – Клотилд Куро, френска актриса

1970 г. – Дитмар Дат, немски писател

1972 г. – Добромир Митов, български футболен треньор

1973 г. – Джейми Бамбър, британски актьор

1978 г. – Томи Хаас, немски тенисист

1980 г. – Иван Спахиев, български футболист

1985 г. – Леона Люис, британска певица

1986 г. – Аманда Байнс, американска актриса