Феноменът „Осем“ - авторски спектакъл на младия артист и хореограф Александра Драгова, идва в морската столица на 3 април в рамките на Европейския музикален фестивал Варна.

Едновременно сериозен и провокативен, проектът изследва през движението на телата понятието “време” в микс от европейски, американски и индийски традиции.

Преди гостуването на шоуто във Варна Александра Драгова споделя пред Нина Локмаджиева идеите си за спектакъла “Осем” и за съвременния танц.

Александра, Вие идвате във Варна с много смел спектакъл - “Осем”, какво да очаква публиката на 3 април в зала 1 на Фестивалния и конгресен център? Какво е посланието на Вашето шоу?

Спектакълът иска да покаже как би изглеждал един свят, едно съществуване, където умът е освободен от илюзията на времето. И ние много силно се надяваме с творчеството, което ще покажем на сцената, да успеем да докоснем зрителите и някак да им разкрием този свят.

Защо “Осем”, каква е философията зад това име?

Ключовото значение на спектакъла е повлияно от различни култури. Ще откриете това особено във финалното парче на спектакъла, което е индийска мантра - символ на безмълвната комуникация и на универсалното общуване между хората, без значение на раса, религия и всичко друго. Действието е разделено на 12 части, имахме за цел това да индикира един 12-месечен цикъл - така изразяваме идеята, че времето е циклично и всеки момент се повтаря, всеки ден е вечен. Така го свързваме и с безкрайността. Времето не е подвластно на ничии сили и желания, то е форма на безспирно движение, непрекъсната рутина между начало и край, създаване и разруха. А числото 8 е символ на безкрайност, на едно единно цяло, във всяка една религия то е свещено число, а цифрата има универсално значение.

С Вас са 12 танцьори, кои са те, как ги подбрахте?

Това са 12 безкрайно талантливи и много различни хора, много ме вдъхновява работата с тях и желанието, което те ми показват във всеки изминал ден - да развиваме изкуството в България. Когато ги видях събрани в залата за кастинг, бях изумена - очите им горяха. Те са от различни градове - от Пловдив, София, Велико Търново. Аз също ще изляза с тях във Варна, въпреки че като хореограф ми е трудно да излизам на сцената.

Каква е Вашата концепция за съвременния танц?

Колкото и клиширано да звучи, съвременният танц за мен е универсален език, без нужда от милиони думи, за да разкаже история - това, което вълнува нашето време. Танцът на нашето време може да се използва за развитието на обществото, за разказването на каквато и да е лична, политическа или фантастична история.

По отношение на хореографията, кои школи от световния танц оказаха влияние върху Вашия творчески почерк?

Имала съм голямата възможност и чест да изляза на сцената с американската компания Deeply Rooted Dance theater в Чикаго, създадена в подкрепа на афроамериканците. Движещата им сила е тяхната история, за мен беше важна възможностт да се докосна до тях и тяхното творчество, погледът им към света много ми помогна, откри за мен много нови неща. Ценя и работата на Akram Khan Company, която за съжаление нямах възможност да видя на живо, но следя и се вълнувам от нещата, които представят на сцена. Alvin Ailey American Dance Theatre и техните съвременни хореографи, са още една компания, която отвори много нови светове за мен.

Много конкурси спечелихте, това какво Ви даде?

Най-вече дисциплина, отдаденост, желанието да се боря за всеки миг, да се разкъсам със зъби и нокти само и само да бъда на сцената, изключително много ми е дало това, наистина.

Как Ви се получи с популярните изпълнителки - Вие танцувахте с Дуа Липа и Рита Ора, какво беше усещането?

Аз съм вече дълго време в тази индустрия и с много известни личности успях да работя. Честно казано, дали ще бъде най-известният човек, или ще бъде обикновен изпълнител от която и да е малка българска провинция, за мен няма абсолютно никакво значение, аз се отнасям професионално към всяко едно такова участие. Искам към всяко нещо да се отнасям по един и същи начин, с една и съща точност и внимание. Професионализмът, който съм показала, отваря врати по-скоро, не срещата ми с тях.

Вашата личност буди интерес не само в областта на танца, ние Ви знаем и като каскадьор в киното. Снимате ли сега нещо?

В момента снимам, втора продукция от началото на годината, занимавам се с каскадьорство вече трета година и бих казала, че то се превърна в моята нова страст. Приключихме филма, за който всички говореха, с Меган Фокс и Микеле Мороне (бел. ред. - фантастичeн трилър с работно заглавие “Подчинение” (Subservience), който се снима в “Ню Бояна филмс”). Срещнах много хора по пътя на каскадьорството, много съм благодарна на тези, които ми показаха какво е магията на киното, какво е да работиш пред и зад камера и как реално се случват нещата, много е интересен процесът, наистина.

Това Ви обогатява във Вашето виждане и към танца, предполагам?

Разбира се, движението, всички бойни спортове, през които ми се наложи да премина през последните три години, отвориха съвсем различна философия за това как реално си представям аз, че трябва да се случат нещата в съвременния танц. За това каква е културата на тялото, как трябва да се отнасяме към него.

Във Варна и в България има много тийнове, влюбени в различни денс стилове, какво искате да им кажете? Как бихте ги насърчили любовта им към танца да не свърши с навършването на пълнолетие?

Знам колко е трудно, особено в България, ние самите не си позволяваме да видим всичките огромни възможности, които ни се отварят. Колкото и неприятно да звучи, всеки, като чуе, че си танцьор, танцьорка, си представя нощни клубове и т.н. Винаги съм смятала, че ние сме тези, които създаваме бъдещето си, че то зависи изцяло от нас, независимо къде се намираме и с какво се занимаваме, дали това е танц, инженерство, или каквото и да е друго. Ако искаме да променим мястото, в което се развиваме, първо трябва да променим себе си. Затова смятам, че танцьорите, които са все още по пътя си, не трябва да се отказват, независимо от това какви препятствия се изправят пред тях, независимо какви хора ги насърчават да приключат - обикновено със съвета да си намерят нормална професия. Ако тези млади хора смятат, че танцът е тяхното нещо и искат хобито им да се превърне в работа - това е начинът. Така няма да се чувстват като на работа нито един ден.

Как да дойде варненската публика на спектакъла “Осем” на 3 април?

Нека варненската публика да дойде на “Осем” готова да поеме много информация. Надяваме се и емоционално да обогатим всички зрители.

Още за спектакъла “Осем” на 3 април от 19.00 ч. Зала 1 на Фестивален и конгресен център открийте тук:

https://www.facebook.com/events/598175458411483

Билети – 20, 25, 30 лв., от сайта и Билетния център на Фестивалния и конгресен център:

https://bit.ly/41gXIjZ