Израелският премиер Бенямин Нетаняху вчера уволни министъра на отбраната Йоав Галант, след като Галант заяви, че няма да подкрепи съдебната реформа на правителството. Това бе първата публична проява на несъгласие с реформата от страна на участник в коалицията на премиера Нетаняху, съобщи Асошиейтед прес.

През последните седмици недоволството от реформата се надигна дори в армията, която израелците смятат за най-уважаваната и обединяваща институция в страната. Все по-голям брой израелски резервисти заплашиха да се оттеглят от доброволна служба и така отправиха сериозно предизвикателство към Нетаняху, който се опитва да прокара реформата, докато е подсъдим за корупция.



Малко са личностите, които са стояли начело в израелската политика толкова успешно, като Бенямин Нетаняху, най-дългогодишният министър-председател в историята на страната, коментира в. "Вашингтон пост". В продължение на рекордните шест мандата лидерът си е изработил имидж, който е по-скоро на кукловод, отколкото на политик - толкова често се е измъквал от скандали, обръщал е пораженията в победи и е надхитрял опонентите си и немалко съюзници.

Но предприетите от правителството му действия за преразглеждане на съдебната система доведоха до парализираща политическа криза - те предизвикаха масови протести, доведоха до рязък спад на валутата и предизвикаха предупреждения за "гражданска война" от страна на президента на Израел. Тъй като сътресенията наближават четвъртия си месец без признаци на отслабване и се разпространяват дори в редиците на уважаваната израелска армия, министър-председателят изглежда не е в състояние или не желае да приложи прочутия си подход.

Според политическите наблюдатели внезапният стремеж на новото правителство към драматично преустройство на съдилищата или неговият отговор на огромния отрицателен отзвук не носи белезите на политическите умения на Нетаняху. "Това наистина е мистерия", казва Аншел Пфефер, автор на биография на Нетаняху. "Изглежда почти невъзможно този човек, който е майстор на тактиката, политически стратег, маестро на представянето, да е разбрал това толкова погрешно", добавя той.

Нетаняху не е споменавал за съдебна реформа по време на кампанията преди изборите миналата есен, които доведоха до парламентарно мнозинство от четири места за неговата коалиция от консервативни, ултраортодоксални и националистически партии. Той не спомена съдебните промени и в речта си при встъпването в длъжност, в която акцентира върху обещанията за противодействие на Иран, сприятеляване със Саудитска Арабия и модернизиране на инфраструктурата.

Дни по-късно обаче Ярив Левин, новият министър на правосъдието от партията на Нетаняху "Ликуд", внесе изненадващ пакет от законопроекти в Кнесета, който ще даде на управляващите партии повече правомощия да отменят решенията на Върховния съд и да избират съдии. Освен това съдилищата вече няма да могат да забраняват на политици, осъдени за престъпления, да заемат висши държавни длъжности.

Поддръжниците на тези промени ги смятат за ключови за овладяването на съдебната система, която според тях е узурпирала законодателната власт и е безнадеждно пристрастна към левия елит на Израел. Критиците твърдят, че това е заграбване на власт, което ще наруши дългогодишния баланс между законодателната и съдебната власт и ще насочи страната към авторитаризъм.

Съдебната реформа никога не е била приоритет за Нетаняху - политик, който печели популярността си благодарение на познанията си в областта на геополитиката и икономиката. Но тя е отдавнашна амбиция на Левин и други членове на крайнодясната коалиция на Нетаняху, от които премиерът зависи, за да запази крехкото си парламентарно мнозинство.

Със засилването на ответните реакции Нетаняху направи четири пътувания до европейските столици, опитвайки се да запази фокуса върху Иран в познатата си роля на умел държавник. Но той не успя да остави проблемите си у дома: германският канцлер Олаф Шолц изрази "сериозна загриженост" относно ремонта на съдебната система. Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че тези стъпки противоречат на "общата концепция за демокрация". А британският министър-председател Риши Сунак подчерта "значението на поддържането на... демократичните ценности".

"Моето мнение е, че той изгуби контрол", смята Авив Бушински, бивш началник на кабинета на Нетаняху, когато той беше министър на финансите. "Той не смяташе, че ще има такова напрежение по улиците и по света", добави той.

Нетаняху прекара повече от година в опозиция, преди да се върне на власт на изборите през ноември миналата година - петият национален вот в страната за последните четири години. Как един стратег, известен с избягването на рискове и внимателното планиране, позволи триумфалното му връщане на власт да бъде погълнато от хаос?

Една от най-често повтаряните теории, които се разпространяват в социалните медии и в телевизионните коментари е, че той се интересува не толкова от оздравяването на страната, колкото от избягването на съдебно преследване, и се надява, че перспективата за избрани от него съдии ще му помогне да отхвърли обвиненията в корупция, които го преследват от години - и с които той все още се бори в съда в Йерусалим.

Други смятат, че 73-годишният Нетаняху вече не е толкова енергичен, което го прави по-малко ефективен в противопоставянето на хардлайнерите в коалицията. Не един и двама коментатори предполагат, че той е изпаднал под влиянието на своята гласовита съпруга Сара и на сина му Яир, който неотдавна сравни израелците, протестиращи срещу съдебната реформа, с нацистките "кафяви ризи". "Днешният Бенямин Нетаняху не е онзи Бенямин Нетаняху, когото познавах, когато ме назначи за шеф на Мосад", заяви наскоро по Си Ен Ен бившият ръководител на разузнаването Ефраим Халеви.

Всички тези коментатори грешат, твърди Рон Дермер, бившият посланик на Израел в САЩ, който е един от най-близките съюзници на Нетаняху в партията "Ликуд", а сега е негов министър на стратегическите въпроси. Според Дермер основният проблем е, че ръцете на Нетаняху са вързани от решението на главния прокурор на Израел, според което министър-председателят трябва да си направи самоотвод от съдебната реформа, тъй като е подсъдим. "Те не му позволяват да ръководи процеса", каза Дермер и заяви, че Нетаняху редовно е напускал срещи, на които се е обсъждал въпросът. "Ако заповедта бъде отменена, шансовете за компромис ще се увеличат значително", твърди той.

Хватката на Нетаняху върху обстоятелствата обаче става все по-нестабилна. Миналия четвъртък, часове след като парламентът прие закон, затрудняващ отстраняването му от длъжност, Нетаняху направи обръщение към нацията в най-гледаното време. Появиха се спекулации, че той е готов да предприеме нещо, може би да спре закона или да започне преговори с опозицията.

Той току-що се беше срещнал с министъра на отбраната Йоав Галант, който предупреди, че броят на резервистите, които обещават да бойкотират тренировъчните мисии, може да подкопае готовността на армията. Междувременно министерството на финансите на Израел заяви, че понижените кредитни рейтинги и изплашените инвеститори могат да струват на икономиката повече от 8 милиарда долара годишно.

Нетаняху обаче заяви, че ремонтът на съдебната система ще продължи и че ключови части от пакета ще бъдат подложени на гласуване през следващите дни. Той се зарече лично да поеме ръководството на законодателството въпреки "заповедта за забрана", което накара главният прокурор Гали Бахарав-Миара да заклейми участието му като "незаконно и накърнено от конфликт на интереси".

В събота вечерта в Израел, докато Нетаняху все още беше в чужбина, а Йерусалим и Тел Авив отново бяха изпълнени с протестиращи, Галант изрази публично своите опасения. Вълненията застрашават сигурността на Израел и законодателната инициатива трябва да бъде спряна - каза той в телевизионно изявление.

Според израелските медии той е бил подкрепен от двама други членове на "Ликуд", а четвърти все още се колебаел. Ако само четирима депутати от "Ликуд" гласуват "против" законодателството, то ще бъде отхвърлено въпреки обещанието на Нетаняху да го прокара. Министърът на културата Мики Зоар, който е доверено лице на Нетаняху, заяви, че партията ще го подкрепи, ако реши да спре съдебната реформа. Остава да се види какво ще реши в крайна сметка опитният израелски премиер.

"Трудно ми е да разбера - той знае какви щети се нанасят", каза Дан Бен-Давид, президент на института "Шореш" и икономист в университета в Тел Авив. "Като най-дългогодишен министър-председател в нашата история той би трябвало да е загрижен за своето наследство, а в момента ще бъде запомнен с това, че е разпалил пожар в къщата", смята Бен-Давид.