Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева каза в неделя, че рисковете за финансовата стабилност са се увеличили и призова за продължаване на бдителността, въпреки че действията на развитите икономики са успокоили пазарния стрес.

Тя повтори мнението си, че 2023 г. ще бъде още една година на предизвикателства, като глобалният растеж ще се забави до под 3% поради белезите на пандемията, войната в Украйна и затягането на паричната политика, предава Reuters.

Дори при по-добра перспектива за 2024 г., глобалният растеж ще остане доста под историческата си средна стойност от 3.8%, а общата перспектива остава слаба, каза тя на Китайския форум за развитие.

МВФ, който прогнозира глобален растеж от 2.9% тази година, се очаква да публикува нови прогнози следващия месец.

Георгиева каза, че политиците в развитите икономики са реагирали решително на рисковете за финансовата стабилност в резултат на банковите колапси, но въпреки това е необходима бдителност.

Така че ние продължаваме да наблюдаваме отблизо развитието и оценяваме потенциалните последици за глобалната икономическа перспектива и световната финансова стабилност“, каза тя, добавяйки, че МВФ обръща голямо внимание на най-уязвимите страни, особено такива с ниски доходи и високи нива на дълга.

Тя също предупреди, че геоикономическата фрагментация може да раздели света на съперничещи си икономически блокове, което ще доведе до „опасно разделение и ще направи всички по-бедни и по-малко сигурни“.

Георгиева каза, че силното икономическо възстановяване на Китай, с прогнозиран растеж на БВП от 5.2% през 2023 г., предлага известна надежда за световната икономика, като се очаква Китай да представлява около една трета от глобалния растеж през 2023 г. МВФ изчислява, че всеки 1 процентен пункт увеличение на растежа на БВП в Китай води до 0.3 процентни пункта увеличение на растежа в други азиатски икономики.

Георгиева призова политиците в Китай да работят за повишаване на производителността и възстановяване на баланса на икономиката от инвестициите към по-траен растеж, воден от потреблението, включително чрез пазарно ориентирани реформи за изравняване на условията между частния сектор и държавните предприятия. Подобни реформи биха могли да повишат реалния БВП с цели 2.5% до 2027 г. и с около 18% до 2037 г.

Възстановяването на баланса на китайската икономика също ще помогне на Пекин да постигне целите си в областта на климата, тъй като преминаването към растеж, воден от потреблението, ще охлади търсенето на енергия, ще намали емисиите и ще облекчи натиска върху енергийната сигурност. Това може да намали емисиите на въглероден диоксид с 15% през следващите 30 години, което води до спад на глобалните емисии от 4.5% за същия период.