За поредна година в цял сват се провежда инициативата "Часът на Земята". Тази година датата е 25 март. Традицията е да изгасим светлините за час, за да подкрепим планетата.

По традиция в последната събота на март милиони хора в над 7000 града от 190 държави по света ще изгасят осветлението в домовете си между 20:30 и 21:30 ч., отправяйки призив за устойчиво и отговорно бъдеще.

Тази година с гасенето на светлините ще се "освети" проблемът с ограничените местообитания на дивите животни в България. В рамките на световната кампания "Часът на Земята" природозащитната организация WWF в България започва инициатива за възстановяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена "Общ дом. Общо бъдеще".

Затова тази пролет най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на планетата – "Часът на Земята" – в България ще премине под знака на усилията на WWF за възстановяването на местообитания.

Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. За да се справят с този проблем природозащитниците предприемат инициативи за обявяване на нови територии с различна степен на защита, тъй като в момента природните паркове и резервати заемат едва 5% от територията на страната ни. По този начин те ще свържат фрагментираните местообитания и ще създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.

Някога рисът е бил ключов вид по нашите географски ширини, т.е. оказвал е голямо влияние върху екосистемата, контролирайки доминирането на други видове. Той се счита за изчезнал от България от 1941 година, когато е убит последният официално регистриран балкански рис в у нас.

"През 2008 година фотокапан регистрира млад мъжки рис в планината Осогово, което се смята за реално доказателство за присъствие на рис в България. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му, зависи само от нас", разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF .

Долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега те са изправени пред редица заплахи, които блокират миграционните им маршрути и унищожават местата за хвърляне на хайвер.