В Държавен архив – Варна се съхраняват досиета на затворници от Варненския затвор. Някой от тях са осъдени за разпространяването на неверни твърдения, вицове и обиди към народната власт по времето на социализма.

Ето какво гласи досието на един от затворниците през 1958 година:

Във ф. 803, оп. 2, а.е. 299 се съхранява Досие № 1831/ 1958 г. на затворника Недю Петков Недев – разгласявал неверни твърдения и съобщения срещу народната власт. (2.02.1958 – 07.07.1959 г.) В Обвинително съобщение с гриф „Строго секретно“ по следствено дело № 442/58 по описа на Окръжно управление МВР – ДС – Коларовград (дн. гр. Шумен) с обвиняем Недю Петков Недев от гр. Търговище по чл. чл. 210 и 211 от НК., на л. 9 от досието четем следното:

„Обвиняемият Недю Петров Недев воден от своята силна омраза към народнодемократичната власт у нас, за през последните няколко години е разпространявал най-различни неверни твърдения, които са от естество да подкопават авторитета на властта пред народа, чрез осмиване на мероприятията по стопанска линия и нанасяне на обиди на държавни и партийни ръководители. Така например за да оклевети ръководните партийни и държавни другари в началото на 1958 г., публично е разказвал оскърбителния за народа виц, а именно: „Че който, много работел у нас, малко пари получавал и не е ходел в командировки, а този който малко работи – голяма заплата получавал и много командировка вземал.“

За да бъде по убедителен показвал на присъстващите и една диаграма.

В началото на 1958 г. публично пред всички е казал оскърбителния за нашия народ, а също така оскърбителния и обиден за др. министър Кимон Георгиев [виц] със следното съдържание: „През купонно време един гражданин се оплакал на един адвокат, че нямало как да изкара зимата.

Тогава адвоката го посъветвал да обиди някого и да го осъдят на 3 месеца и така ще прекара леко зимата. След като се гледало делото гражданинът срещнал пак същия адвокат и го попитал: защо са го осъдили на 3 години, а не на 3 месеца. Адвокатът го попитал кому и каква обида е нанесъл. Гражданинът казал, че минавайки покрай сградата на Министерския съвет бил извикал три пъти: „Кимон Георгиев има дървена глава“. Тогава адвокатът му отговорил, че тебе не са те осъдили за обида, а за издаване на държавна тайна.“

През месец септември 1958 г. е разпространил вица за четене на инициалите на цигарите „Бузлуджа“ отзад напред, а именно:

„Арабите живеят, другарите управляват, лудите земеделци бачкат“.

С разпространението на горните два вица той целял да увреди единството на българския народ, като подкопава доверието на народа в министъра Кимон Георгиев, а с втория да оскърби земеделците, че не вземат участие в управлението, а само в работата и т.н.

Наред с вицовете говорени от обвиняемия в горния дух, той е разпространявал вицове, които са от естество да внесат смущение в стопанския живот и недоверие към стопанските мероприятия на властта.

Така например той е казал вица, „... че един селянин бил запитан къде работи, а той отговорил, че е работил в ТКЗС „Лев и петдесет“ и втори: „Един частник бил извикан в Селсъвета по време на масовизацията, че доброволно са дава нивите. Той подписал и на излизане им казал: “Сега Ви давам нивите, защото Ви обичам, а щом дойдат американците, ще си ги взема, защото ги мразя“.

Така също обвиняемият с различни вицове е осмивал съветските изкуствени спътници, хвалил е американската техника и стопански напредък, като е казвал, че Съветският съюз едва ли ще може да я настигне и пр.

Събраните по делото доказателства напълно и по един безспорен начин доказват, че обвиняемият хули мероприятията на народната власт, осмива по най-подъл начин икономическия напредък на страната ни. Самопризнанията на обвиняемия не будят никакво съмнение относно фактическата страна на деянията, обаче придава невинност по отношение умисъла и, че това той върши без да създава голямата вреда, която е бил могъл да нанесе на народната власт.

Показанията на свидетелите напълно потвърждават престъпната дейност на обвиняемия, с която упорито и системно е преследвал своята пъклена и вредна за народната власт дейност, да подкопае доверието в държавните и партийни ръководители.

В полза на обвиняемия доказателства не са събраха.

Обвиняемият Недю Петков Недев, роден на 4.Х.1913 г. с. Родина, Г. Оряховско, жител на гр. Търговище, българин, български гражданин, грамотен, женен, не осъждан, произхожда от средно селско семейство. Преди 9.IX.1944 г. е бил привърженик на фашистката власт и ревностен фашистки служител. Като началник на концлагер преди 9.IX.1944 г, е имал крайно лошо и вулгарно държание спрямо лагеристите. След 9.IX.1944 г. - безпартиен, обаче вражески настроен към народната власт и всички нейни мероприятия.

Подбудите, които са го накарали да извърши гореописаните в обстоятелствената част престъпления, са единствено плод на неговите минали фашистки и сегашни реставраторски мисли и желания, защото народната власт му дала всички хубави условия на самия него и семейството му да живее и да се труди.

Така описаната престъпна дейност в обстоятелствената част е забранена и наказуема по чл. 210 и чл. 211 от ПК и ето защо

ЗАКЛЮЧВАМ:

Обвиняемият Недю Петков Недев от гр. Търговище, ул. „Стара планина“ № 9, по следствено дело № 442/1958 г. по описа на Окръжно управление на МВР – ДС - Коларовград (дн. Шумен) да изпрати на Търговищкия околийски прокурор, за да внесе в народния съд, за да иска строго и справедливо наказание.

Да са призоват в съда:

1/ Обвиняемия: Недю Петков Недев от гр. Търговище, ул. „ Стара планина“ № 9

2/ Свидетели: Изброени са 13 свидетели ...

3/ Писмени доказателства:

1. Свидетелство за съдимост

2. Заповед № 56 на Русенския обл. съд

3. Диаграма

Дата: 30.IX.1958 г. Следовател: Няма подпис“

В доста големи подробности представяме обвинителното заключение изготвено от следовател на Окръжно управление на МВР – ДС - Коларовград (дн. гр. Шумен).

От съдържанието на документите разбираме, че за измислянето и за разпространението на вицове срещу народната власт можеш да станеш питомец на Варненския затвор.

Първата присъда на Недю Петков Недев /л. 31 от досието/ от 12 февр. 1958 г. от Търговищкия народен съд е в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. След обжалване пред Коларовградския окръжен съд присъдата с Решение от 10.04.1959 г. е намалена на 8 месеца лишаване от свобода /л. 30 от досието/.

По-интересното е, че на /л. 13 от досието/ началникът на Варненския затвор пита Отдел „Затвори“, Административно отделение - София, следното:

„Моля да ни се съобщи как да водим затворника – криминален или контрареволюционер?“

Дата 7.01.1959 г.

Министерството на правосъдието, Отдел „Затвори“ - София с писмо от 15.01.1959 г. с гриф „Секретно“ му отворя следното:

„До Началника на затвора в гр. Варна

На № 20 и 22

Уведомяваме, ви че затворниците Желю Милков Недялков и Недю Петков Недев следва да водите като криминални, тъй като приведените в закона текстове, са същите да отговарят и третират извършени криминални деяния.

Независимо от горното ако следствието им е водено от органи на ДС, оперативно следва да се вземат на отчет и като контрареволюционери.

Зам. началник на отдел ... /печат/“

Измислянето и разпространението на вицове срещу властта е криминално деяние, а Държавна сигурност използва ресурсите на своята агентура, да преследва авторите на подобни деяния.“