Нов анализ на радарни изображения, получени преди повече от три десетилетия, дават доказателства за вулканична дейност на планетата Венера, предаде Ройтерс.

Снимки, направени от космическия апарат "Магелан" на НАСА, са показали, че вулканичен отвор с широчина около 1,6 километра става по-голям и променя формата си в продължение на осем месеца през 1991 г.

Отворът се намира на Маат Монс - най-високият вулкан на Венера и втората по височина планина там. Той се издига на девет километра.

Снимка от февруари 1991 г. показва, че отворът е кръгъл и покрива площ от около 2,6 квадратни километра. На изображение от октомври 1991 г. той вече е с неправилна форма и се простира на 3,9 квадратни километра.

Това, което определено можем да покажем, е, че отворът е станал по-голям и е променил формата си от конусовидна до плоска, обяснява Робърт Херик от университета на Аляска и водещ автор на проучването, публикувано в списание "Сайънс".

"Нашето тълкуване е, че има нов приток на магма в камера под отвора и това води до образуване на по-широка, неправилна калдера (вулканично образувание, получено при сриване на кратера навътре в самия него)", допълва експертът. Според него все още е имало активно езеро от лава, когато е направено второто изображение.

Отворът се намира от северната страна, точно до централния връх на Маат Монс.

"Въпреки че е възможно срутването да не е било свързано с активна вулканична дейност, на Земята такъв голям срив обикновено се свързва с някакъв вид движение на магма и затова смятаме, че вероятно случаят е подобен", казва Скот Хенсли от НАСА, съавтор на изследването.

Венера е покрита с кратери, вулкани, планини и равнини от лава. Космическият апарат "Магелан" засне части от планетата в периода между 1990 и 1992 г.

Напредъкът в компютърните технологии улесни анализите на тези данни в последните години.

Новите открития предполагат, че на Венера има изригвания на всеки няколко месеца, подобно на някои вулкани на Земята като такива на Хаваите, Канарските острови и Исландия, казва Херик.

Друго проучване, публикувано през 2020 г., идентифицира 37 вулканични структури, очевидно активни през последните 2 милиона до 3 милиона години, припомня Ройтерс.