Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя в началото на 2023 г. и ще премине в слаб спад през второто тримесечие на годината.

"За това ще допринася както прогнозираното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност", се казва в Икономическия преглед на БНБ.

Банката основава прогнозата си както на очакваното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и на очаквания по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност. В допълнение на това са и специфични за България фактори - като забраната за износ на страни, различни от Украйна, на нефтопродукти от руски петрол, както и планирани ремонтни дейности във важни за износа предприятия в страната.

Въз основа на очакванията на мениджърите за продажните цени, на допусканията ни за изменението на цените на суровините на международните пазари и в условията на пазара на труда банката очаква инфлацията през първото шестмесечие продължи плавно да се забавя.

В същото време има фактори, които ще продължат да я стимулират - прогнозираният съществен растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление, запазването на висока инфлация при промишлените стоки в основните търговски партньори на България, както и отпадането на някои от въведените от правителството фискални мерки.

"Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за формирането на висока инфлация през цялата 2022 г., бяха нарастването на разходите за труд на единица продукция и растежът на разходите за крайно потребление на домакинствата", сочи анализът на институцията.

Към ноември 2022 г. брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 млрд. евро (54.2% от БВП), което представлява увеличение с 2.3 млрд. евро спрямо декември 2021 г. (58.4% от БВП).

„Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички основни икономически сектори, като с изключение на сектор „държавно управление" това се дължеше на промяна в пазарната цена на дълговите инструменти", отбелязват от БНБ.

Преди два дни от финансовото министерство отчетоха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 млрд. лв. повече в сравнение с декември 2022 г. и вече е малко над 40 млрд. лв.

Календарът на плащанията за тази година и догодина е много напрегнат и е твърде вероятно да се тегли нов за да се покрият плащанията.

За тази година през март предстои погасяване на 1,14 млрд. лв. външен дълг, а през юли - 350 млн. лв. вътрешен. За 2024 г. изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лв. и още 1,5 млрд. евро по еврооблигации.

От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.

От финансовото министерство също предупреждават, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите е възможно да възникне риск от прекомерен дефицит от над 3% от прогнозния БВП. Това можело да попречи на България да въведе еврото. При приемането на бюджета за 2023 г. трябвало да бъдат обсъдени мерки, които да доведет да повече приходи и да се запази устойчивостта на публичните финанси.

БНБ очаква търсенето на български стоки и услуги да се влоши в началото на тази година заради влошаване на конюнктурата в основните търговски партньори. Заради високия дял на износа в БВП може да се очаква влошаването на външното търсене да се отрази в значителна степен върху реалната икономическа активност в страната, се допълва в анализа.

След забавянето на годишния темп на растеж на депозитите на домакинствата през първата половина на 2022 г. тази тенденция бе преустановена от началото на третото тримесечие и растежът на депозитите започна да се ускорява, като достигна 8.3% през декември, отчита БНБ.

Сред факторите за това посочва отмяната от страна на големите търговски банки на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер през третото тримесечие на годината, както и започналото постепенно повишаване на лихвените проценти по депозитите.

Отмяната на тази такса е вероятна причина приносът на най-големите по размер депозити за годишния растеж на депозитите на домакинствата да стане положителен през третото тримесечие на 2022 г. (при отрицателен принос на най-големите депозити през второто тримесечие на годината).

БНБ посочва, че повишението на лихвите от страна на ЕЦБ се пренася по-ограничено върху лихвите по депозитите в сравнение с това при лихвените проценти на междубанковия пазар. Причината е във високата ликвидност на банките в България и в значителния приток на привлечен ресурс.

От средата на 2022 г. се наблюдава тенденция към плавно повишаване на среднопретегления лихвен процент по нови срочни депозити на нефинансовите предприятия и домакинствата, който към декември 2022 г. възлезе на 1.01% при -0.13% през юни.

В сектора на домакинствата повишението на среднопретегления лихвен процент е по-слабо - до 0.94% през декември спрямо 0.12% през юни, като по-съществено нарастване има при депозитите в долари.

"Влияние за наблюдаваната динамика вероятно оказва по-бързото и по-значителното затягане на паричната политика на Федералния резерв в САЩ спрямо затягането на паричната политика в еврозоната", посочва БНБ.

Наблюдаваната през първите осем месеца на 2022 г. тенденция към слабо понижаване на лихвените проценти по новоотпуснати кредити на фирмите и домакинствата спря в края на третото тримесечие на годината. В периода септември - декември се наблюдаваше плавно покачване на лихвените проценти, което бе по-силно изразено при кредитите за предприятия и при потребителските кредити за домакинствата, докато при жилищните кредити повишението бе незначително, посочва банката.

Потенциални фактори за постепенното пренасяне на ефектите от повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ върху лихвените проценти по кредитите в България са силната конкуренция в банковия сектор и големият обем на привлечения ресурс от банките.

В сектора на домакинствата годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити се повиши до 10.1% към декември 2022 г. (8.7% през август), което се дължи изцяло на възходящата динамика на лихвените проценти.

Резултатите от Анкетата за кредитната дейност сред банките сочат, че те затягат условията при по-рискови заеми през третото тримесечие на 2022 г. Възможно е този фактор да оказва влияние за повишението на лихвените проценти по потребителските кредити и през четвъртото тримесечие. При жилищните кредити покачването на ГПР бе несъществено и към декември 2022 г. този показател възлиза на 2.9% (при 2.8% през август 2022 г.), сочат данните.