При годишна инфлация от близо 17 на сто за 2022 г., поскъпването в здравеопазването е с малко под 9%. При лекарствата - поскъпването е с 8%. Това показват данни за инфлацията в здравеопазването у нас от проучване на Експертен клуб за икономика и политика.

Именно цените са водеща причина за недоволство в системата. Почти всеки трети анкетиран казва, че не е удовлетворен от цените в системата на здравеопазването, а 14% от попитаните - от скъпите лекарства. Едва 8% не са удовлетворени от цените на прегледите, таксите и изследванията.

През последните месеци Адриан Станчев забелязва, че се увеличават услугите в здравеопазването, за които трябва да плаща допълнително.

„В безплатното здравеопазване си има и неща, които са платени. При лекарствата си има поскъпване“, казва Андриан.

Лекари също казват, че все по-трудно покриват разходите си.

„Всичко ,с което работим е поскъпнало. Кабинетите са поскъпнали наемите им“, обясни общопрактикуващият лекар д-р Зоя Ставрева.

Тя счита, че ако има увеличение в потребителската такса, то трябва да е плавно. Вместо него - тя предлага държавата да покрие таксата на освободените от нея - като деца, хора с увреждания или с някои заболявания.

„Както сега на пенсионерите - те плащат лев такса, а държавата доплаща до 2,90 лв. За мен това е разумно“, каза д-р Ставрева.

В болниците - клиничните пътеки покриват едва между 20 и 40% от реалната стойност на лечението. Което води до проблеми.

Недофинансирането прави увеличението на заплатите на медиците трудно. За пациентите пък често се налага доплащане.

„Механизмите са силно ограничени, като например избор на екип или доплащане. В немалка степен - и доплащане, което не е регламентирано“, каза Аркади Шарков, здравен икономист в експертния клуб за икономика и политика.

Според експертите - увеличаването на здравната вноска би било трудно в краткосрочен план. Вместо това предлагат за здраве да бъде заделян по- голям дял от постъпващите в бюджета акцизи, както и да се регламентират доплащанията.