Оценявана на 33,1% от официалния БВП, сивата икономика в България е най-голямата в Европа. Това сочи проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот по искане на комисия от Европейския парламент.

Докладът, цитиран от Cursdeguvernare.ro, е подписан от професор Фридрих Шнайдер, един от най-значимите изследователи на това явление.

След България се нареждат Хърватия (29,7%) и Румъния (19,0%), доста над останалите страни, чиито сенчести икономики се равняват на под 23% от БВП-то им.

Ако след икономическата криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските страни постоянно намаляваше, то през последните три години, в контекста на избухването на пандемията и войната в Украйна, той значително се е увеличил, сочи европейският анализ.

Според най-новите изследвания равнището на сивата икономика в България е намаляло от 2003 г., когато е било 35,9% до 29,6% през 2017 г., се посочва в доклада, но през 2018 г. започва да се покачва отново, за да достигне 32,4% през 2021 г. и 33,1% през 2022 г.

"Смята се, че основните двигатели на този ръст са макроикономическите показатели като равнището на безработица и БВП на глава от населението. Огромните публични разходи за инфраструктура, субсидиите за бизнесите и специалните трансфери за физическите лица, които доведоха до значително увеличение на БВП, в съчетание с намаляване на безработицата, се очаква да спомогнат за намаляване на размера на сивата икономика в повечето европейски държави и ОИСР през следващите години", твърдят авторите на проучването.

Ако в Германия, Австрия и Дания данъчната тежест (пряка и непряка) е основната причина за сивата икономика, то в Румъния, Италия и Гърция определящите фактори са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците, както и към косвените данъци.

"От първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика. Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват", посочват авторите на изследването.

Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, наред с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, относително високото данъчно облагане и несигурността по отношение на регулаторните политики - всичко това допринася за растежа на сивата икономика.