Приятелчетата му "от пред блока" са решили да създадат видео, в което да изкажат своя апел към обществеността и да помолят да помогнем на Георги да играе отново с тях.
На съвсем крехка възраст тези дечица от Варна ни показват нещо много важно. А именно, че приятелството не е само в играта, а най-вече в това да си помагаме, когато имаме нужда - водени не от ползата за нас, а от любовта и смисъла да участваш във важността на живота.
Помощта на всички нас е много важна за едва 14-годишния Жоро, възможностите за лечение в България са изчерпани! Той има нужда от трансплантация на костен мозък, но в България и европейската донорска банка няма подходящ донор. Налага се да лечението да продължи и да се извърши трансплантация в болница в Израел. Оферта за това се очаква до другата седмица, сподели за Moreto.net майката на Георги - Елена.
Половината от сумата за Жоро е събрана, показва справка в платформата събираща средства, но остава още толкова.
Може да помогнете чрез
Дарение в платформата на фондация Павел Андреев тук
или
Сметка на майка му Елена
Централна кооперативна банка
IBAN BG02 CECB 9790 1057 4116 00
Елена Георгиева Георгиева
(все още няма дарителска сметка)
или
Банкова сметка на фондация Павел Андреев
Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG74BUIN95611000706952
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Дарение за Георги
“Алианц Банк България” АД е официалният банков партньор на Фондация “Павел Андреев”. При дарение на каса в клон на банката НЕ ДЪЛЖИТЕ транзакционна такса.
Ето какво сподели майка му Елена за видеото, което децата са направили за Жоро:
Дени и Жоро отраснаха пред блока с другите деца. Първите приятелства, които продължават и до днес, летни игри навън до късно вечер, организирахме им карнавали, водни битки, празнувахме рождени дни...Сега тези деца се тревожат за Жоро, те стояха пред входа последният път, когато си бяхме вкъщи, а едно от тях се качи, за да даде за Жоро 50 лв. от личните си спестявания. За съжаление Жоро е с много нисък имунитет и успя само да се покаже на вратата, за да се зърнат отдалеч. С шапка, за да скрие голата главица, с маска за да се предпазва и много слаб... Те му липсват, липсва му предишния живот, който имаше, всичко му липсва.
Това видео разби сърцето ми. Преди, когато всичко беше наред, папагала, който бях забравила, костюма на Котарака в чизми, всичките деца пред блока... Те го искат отново там с тях...
Това видео разби сърцето ми. Преди, когато всичко беше наред, папагала, който бях забравила, костюма на Котарака в чизми, всичките деца пред блока... Те го искат отново там с тях...
Историята, която тя сподели преди това е тук:
Казвам се Елена и съм майка на Георги (Жоро на 14 години), който вече почти 6 месеца води тежка битка със стряскащата диагноза остра лимфобластна Т-клетъчна левкемия.
От почти час стоя и не знам как да започна без баналното "мислех, че никога няма да ми се наложи" или "не мога да повярвам, че ни се случва, но...".
Но! Болестта може да се случи на абсолютно всеки...При нас дойде в края на август 2022 година, изневиделица и без симптоми, с една лека температура, умора и сънливост вечер в продължение на няколко дни. Жоро е дете, което боледува много рядко и въпреки, че реших, че е поредното вирусче, което се опитва да го събори, реших да го заведа за преглед при личната му лекарка. Нейното заключение беше същото: "Вирус, но ще му пуснем една кръвна картина за всеки случай". Кръвната картина, която дори се зачудих дали да пуснем, промени живота на всички ни. След излизането на резултатите някои от показателите бяха много високи.
Последваха втора и трета проба в различни лаборатории, които потвърдиха, че нещо не е наред.
Започна трескаво търсене на детски хематолог, който да може да ни приеме веднага и така съвсем случайно в една фейсбук група ми дадоха координатите на професор Калева- завеждащ детското онкохематологично отделение във Варна. Там ни приеха веднага и незабавно започнаха с изследвания и болезнено взимане на проби кръв и костен мозък.
Броени дни по-късно ми съобщиха диагнозата - остра лимфобластна левкемия.
В този ден се започна тежката битка с болестта, която ограби тялото и духа на детето ми. Последваха четири месеца ежедневни процедури, взимане на проби, тежки химиотерапии с болезнени и страховити странични ефекти, самота, страх и изолация. Още в началото на лечението, на базата на резултати от началните изследвания стана ясно, че може би на по-късен етап ще се наложи трансплантация на костен мозък. Бяха взети проби от мен, баща му и брат му в опит за намиране на подходящ донор в случай, че се наложи трансплантацията. Започна и търсене в европейската база данни.
За съжаление въпреки проведената до момента тежка, високодозова химиотерапия за деца в категория "висок риск", нуждата от трансплантация при Жоро остава, а подходящ донор така и не е открит нито между близките му роднини, нито в европейската база данни.
С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.
Насочиха ни към клиника в Израел, която ни дава шанс за последващо лечение, трансплантация и лечение за Жоро. За съжаление цената за това е твърде висока и непосилна за нас.
За това мили хора, приятели, познати и непознати, моля ви с цялото си сърце - помогнете ни да излекуваме детето си. За тези няколко месеца Жоро се бори и преживя много, а мечтите му са толкова обикновени- да се вижда пак с приятелите си и баба, да се запознае с новият си клас и да ходи на училище, да си бъдем пак вкъщи при брат му който толкова му липсва и с любимото му коте. Просто да има нормалният си живот от преди. Жоро има нужда от вашата помощ, ние близките му имаме нужда от вашата помощ.
Благодаря ви предварително и бъдете здрави.", завършва майка му Елена.
От почти час стоя и не знам как да започна без баналното "мислех, че никога няма да ми се наложи" или "не мога да повярвам, че ни се случва, но...".
Но! Болестта може да се случи на абсолютно всеки...При нас дойде в края на август 2022 година, изневиделица и без симптоми, с една лека температура, умора и сънливост вечер в продължение на няколко дни. Жоро е дете, което боледува много рядко и въпреки, че реших, че е поредното вирусче, което се опитва да го събори, реших да го заведа за преглед при личната му лекарка. Нейното заключение беше същото: "Вирус, но ще му пуснем една кръвна картина за всеки случай". Кръвната картина, която дори се зачудих дали да пуснем, промени живота на всички ни. След излизането на резултатите някои от показателите бяха много високи.
Последваха втора и трета проба в различни лаборатории, които потвърдиха, че нещо не е наред.
Започна трескаво търсене на детски хематолог, който да може да ни приеме веднага и така съвсем случайно в една фейсбук група ми дадоха координатите на професор Калева- завеждащ детското онкохематологично отделение във Варна. Там ни приеха веднага и незабавно започнаха с изследвания и болезнено взимане на проби кръв и костен мозък.
Броени дни по-късно ми съобщиха диагнозата - остра лимфобластна левкемия.
В този ден се започна тежката битка с болестта, която ограби тялото и духа на детето ми. Последваха четири месеца ежедневни процедури, взимане на проби, тежки химиотерапии с болезнени и страховити странични ефекти, самота, страх и изолация. Още в началото на лечението, на базата на резултати от началните изследвания стана ясно, че може би на по-късен етап ще се наложи трансплантация на костен мозък. Бяха взети проби от мен, баща му и брат му в опит за намиране на подходящ донор в случай, че се наложи трансплантацията. Започна и търсене в европейската база данни.
За съжаление въпреки проведената до момента тежка, високодозова химиотерапия за деца в категория "висок риск", нуждата от трансплантация при Жоро остава, а подходящ донор така и не е открит нито между близките му роднини, нито в европейската база данни.
С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.
Насочиха ни към клиника в Израел, която ни дава шанс за последващо лечение, трансплантация и лечение за Жоро. За съжаление цената за това е твърде висока и непосилна за нас.
За това мили хора, приятели, познати и непознати, моля ви с цялото си сърце - помогнете ни да излекуваме детето си. За тези няколко месеца Жоро се бори и преживя много, а мечтите му са толкова обикновени- да се вижда пак с приятелите си и баба, да се запознае с новият си клас и да ходи на училище, да си бъдем пак вкъщи при брат му който толкова му липсва и с любимото му коте. Просто да има нормалният си живот от преди. Жоро има нужда от вашата помощ, ние близките му имаме нужда от вашата помощ.
Благодаря ви предварително и бъдете здрави.", завършва майка му Елена.







Новини - теми













Павел Попов: От 2024 г. се опитваме да спрем строежите в Баба Алино, но строителството продължи
Паднало дърво затвори едното платно на бул. "Княз Борис I" във Варна (обновена)
Общината кани варненци на публично обсъждане на дългосрочен кредит за мащабни инфраструктурни проекти
Вход свободен и много атракции за Деня на бащата във Военноморския музей
Пекарна за кафе DIO откри новата си производствена база във Варна
Тигрица е най-новият обитател на варненския зоопарк
Варна: Какви ще са таксите за студенти през новата академична година?
Парк-музей „Владислав Варненчик“ кани малки и големи на Деня на бащата с вход свободен
Кой спечели световната награда за фотография на храна (победители)
Мъж и жена пострадаха при пътен инцидент във Варненско
Защо все повече варненци избират естетичния бондинг през 2026?
Без вода днес във Варна
Мълния уби 35-годишен мъж край Кресна
Как зетят на Тръмп разгневи албанците
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Задържаха Стоян Мавродиев в Белград, подготвя се екстрадицията му
Истинско чудо на Еверест: Спасиха шерп след седмица в „зоната на смъртта“
Район „Одесос“ отчете стотици празни места от премахнати дървета
Илиан Илиев остава начело на Черно море
Варна отбелязва 105 години като курортен град с безплатни събития и игра с атрактивни награди
Четири сигнала за бомбени заплахи във Варна, проверките не са установили опасност






RSS Новини