Трите последни години като че ли са намалили ентусиазма на българите, а може би и техните мечти. Вероятно и заради ограниченията, в които живяхме, сега не са толкова много онези, които си обещават повече дисциплина през започналата година. Мнозина си обещават да харчат по-малко, но преди три години спестовниците са били повече. Може би на фона на инфлацията, обещанието да харчиш по-малко започва да звучи все по-нереалистично.

Хипотезите са от януарски независим сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“, в който агенцията провери какво си обещават българите на прага на 2023 г., като отправи за втори път въпросите, които отправи и преди три години.

73,6 на сто сега са си обещали, че в започналата година ще казват по-често „Обичам те“, 10,3% по-скоро няма да го правят, а останалите се колебаят в отговора си. Оказва се, че на прага на 2020 г., романтиката е била в почти същите рамки.

89,8% от българите казват, че ще отделят повече време за близките си хора през 2023 г. 5,6 на сто по-скоро не възнамеряват да го правят, а останалите се колебаят. Независимо от това с кого ще прекарват повече време – 81,8% си обещават повече усмивки и това е почти толкова, колкото и преди три години. По-склони да си обещаят усмивки и романтика се оказват по-младите сред респондентите.

Малко по-плахи се оказват очакванията за сбъдването на мечтите в сравнение с началото на 2020 г. – на прага на 2023 г. сбъдване на поне една мечта си обещават 68,5%, а преди 3 години готови за сбъдване на мечти са били – 73,1%. Кризисните времена у нас като че ли разколебават и упованието в бъдещето и в себе си.

61,2 ще ограничат – поне на думи – вредните си навици, докато през 2020 г. готови да си наложат самодисциплина са били 69,2 на сто от участвалите в проучването. Ограниченията, оказва се, са по-присъщи за хора на по-зряла възраст и с по-висок образователен статус. Независимо дали класират харченето към вредните си навици, 47,7% си обещават да харчат по-малко от обикновено. Преди три години обаче са били с няколко пункта повече. Оказва се, че сега, след ковид, явно е време не за самодисциплина, а за обратното. А самодисциплина в харченето може би е повече утопия.

В благотворителна инициатива казват, че ще участват 51,1%, а 56,2 на сто – че ще засадят дърво. И по двете обещания през 2020 г. хората у нас са били доста по-ентусиазирани – с по над 10 пункта повече. Намаляването на ентусиазма да си полезен на обществото вероятно също е част и от усещането за постоянна криза у нас.

Прави впечатление, че няма голям ентусиазъм и за осиновяване на бездомно животно, това си обещават 29%, както и за четене на книга – 44,5 на сто. И по двете като че ли прагматизмът също в известна степен расте.