Каквито и лозунги да издигат стачкуващите работници, разгневени от пенсионната реформа на Еманюел Макрон - като например "карай, работи, умри" - французите са всичко друго, но не и мързеливи, коментирала Лионел Лоран в Блумърг. Нивото на безработица в страната е най-ниското от години насам, а делът на работещите хора на възраст между 25 и 54 години във Франция е по-голям от средния за Европейския съюз и дори от този в САЩ. Темповете на създаване на работни места са над нивата отпреди пандемията.

Въпреки това Франция не може да се похвали с висок дял на работниците над 55 години. Макрон иска да повиши този брой, но не само чрез увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години; той иска да подтикне компаниите да наемат повече хора на 50 и 60 години, като постави цели за разнообразие по възраст. Подобни стъпки са предприемани и на други места, като например когато през 2017 г. британски фирми, сред които Aviva Plc и Walgreens Boots Alliance Inc. обещаха да наемат повече хора над 50 години. Френската версия изглежда значително по-малко деликатна, със заплаха от глоби, ако компаниите не се съобразят с нея.

Ако Макрон обвързва идеята за по-строги възрастови ограничения с пенсионната реформа, то това е също така и намек към критиците и профсъюзите, които твърдят, че вдигането на пенсионната възраст ще влоши безработицата, тъй като по-възрастните работници ще бъдат съкратени преди пенсиониране.

Разширяването на работната сила е въпрос от голямо икономическо значение - потенциално дори по-голямо от очакваните 17,7 млрд. евро, които администрацията на Макрон се надява да отключи реформата. Ако до 2032 г. Франция повиши равнището на заетост на хората над 55 години с около 10 процентни пункта до 66 % (средното равнище за Г-7), това може да означава допълнителни 825 000 работници и почти 50 милиарда евро допълнителен брутен вътрешен продукт по една от оценките.

Това не е само френска практика - PwC предполага, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като цяло би могла да добави 3,5 трилиона долара към БВП, ако повиши дела на заетостта на хората над 55 години до 78 %, но Франция е ясен пример за пенсионирането.

По принцип публикуването на повече данни на корпоративно равнище би било добър начин да се осветлят различните национални и корпоративни практики, освен основното повишаване на пенсионната възраст, ако реформата бъде осъществена. Изглежда, че има празнота, която си струва да бъде преодоляна: Луи Вюитон Моет Хенеси SE има по-висок дял служители на възраст 50-59 години във Франция, отколкото другаде, но в САЩ работят повече хора над 60 години, отколкото на родния пазар. В транспортната компания Transdev Group SA 20%-30% от шофьорите са на възраст над 60 години в Германия, Швеция, Нидерландия и САЩ; във Франция те са 12%, според радио France Inter.

Но както повишаването на пенсионната възраст изглежда като тъп инструмент за съвременните работници, които гледат как днешните пенсионери се радват на по-богати и по-здрави години на залез, така и квотите няма да решат по-дълбоките проблеми под повърхността.

Ако французите не са въодушевени от това да работят по-дълго, това може би се дължи на факта, че много от тях смятат, че вече са си платили дължимото. Според проучване на BUPA френските изпълнителни директори са най-големите работохолици в света, което може би е една от причините, поради които малцина пенсионери се вълнуват от възможността да се върнат обратно. Възприемането на разходите и разликата в уменията на по-младите работници също насърчава възрастовия подход: Проучване на Евробарометър от 2015 г. установи, че 75% от френските мениджъри смятат, че кандидат за работа на възраст над 55 години ще бъде в неизгодно положение. Всяка сребърна квота вероятно ще бъде пренебрегната от ключови сектори като технологичния, където 40 години е новото "старо" и където младите програмисти се смятат за конкурентно предимство.

Това, което трябва да се случи вместо това, е преоценка на "трите етапа на живота" - образование, работа и пенсиониране - които се оказват устойчиви на промени, дори когато перспективата да доживеем до 100 години става все по-малко нелепа.

Вместо да се добавят концепции като наставничество в края на кариерата, преквалификацията трябва да се извършва по-редовно (може би на всяко десетилетие). Вместо да свързваме по-възрастните работници с високи разходи за здравеопазване, си струва да последваме примера на "производствената линия 2017" на BMW, при която малка инвестиция във физическото благополучие - дървени подове, увеличителни лещи, регулируеми столове - повиши производителността. А морковът на по-гъвкавия преход между работата и пенсионирането, например чрез съчетаване на работа на непълно работно време с частично изплащане на пенсия или чрез споделяне на един по-възрастен служител между малки предприятия, може да се окаже по-добър от тоягата на квотите.

Това може да изглежда като странична тема на фона на основния въпрос за пенсионната възраст, който изкара на улицата стотици хиляди протестиращи и заради който опонентите на Макрон в парламента оказват натиск върху правителството да отстъпи. В идеалния случай неговата реформа би била по-справедлива и по-приемлива чрез разпределяне на финансовата тежест между компаниите и пенсионерите, а не само между работниците. Но реалността на демографския и икономическия спад означава, че дългосрочният въпрос за посребрените работници - и ефективността на квотите - е далеч по-важен. " Карай, работи, умри" трябва да се пенсионира.