Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.

Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Отново без изненада.

Това е картината от специално изследване, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света, което покрива над две трети от глобалното население (и над 90% държавите, където може да се проведе и публикува изследване на общественото мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро сходен живот в сравнение с този на родителите си, на глобално ниво 51% отговарят, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% казват, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.

Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).

На ниво региони, що се отнася до разликите между позитивни и негативни нагласи към живота в сравнение с миналото, най-позитивни са тенденциите в източна Азия/Океания (58% „по-добър“, 13% „по-лош“ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „по-добър“, 17% „по-лош“), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „по-добър“, 24% „по-лош“ и 60% „по-добър“, 28% „по-лош“ – еднакви разлики, въпреки разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „по-добър“, 19% „по-лош“), Европа (49% „по-добър“, 22% „по-лош“ с почти еднакви разлики от 27 и 26 пункта за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „по-добър“, 25% „по-лош“). Западна Азия, представена тук от Афганистан, се отличава само с 1 пункт разлика (40% „по-добър“, 39% „по-лош“).

Сред страните, където Световната асоциация имаше възможност да проведе проучване, в подредба според разликата между отговори „по-добър“ и „по-лош“ живот, най-изявени положителни резултати бяха отчетени в Нигерия (81% „по-добър“ срещу 9% „по-лош“), в САЩ (60% „по-добър“, 15% „по-лош“), Мексико (57% „по-добър“, 16% „по-лош“), Русия (48%„по-добър“, 12% „по-лош“) и Индия (54% „по-добър“, 30% „по-лош“).

Очаквано, резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и т.н. Например, групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи, които обаче не се отличават с особена величина на дяловете позитивизъм (42% „по-добър“, 29% „по-лош“ или разлика от 13 пункта), в сравнение с групите с най-висок стандарт на живот (62% „по-добър“, 16% „по-лош“). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско образование (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и специфични за всяка нация, зависещи и от разнообразни исторически контексти.

На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.