Храм „Св. Атанасий“ е една от най-емблематичните църкви за Варна. Сгушена в сърцето на града, привлича погледите освен с архитектурата си и с красивия озеленен двор, които граничи с този на Римските терми. Не случайно е била старата митрополитска църква на града. Тази година се навършват 185 години от построяването ѝ, припомня Moreto.net.

В настоящия си вид храмът е издигнат през 1838 г. на мястото на изгорялата две години по-рано църква. Опожареният храм е бил по-малък и подобен на сегашния. Заедно с построяването му се вдига сградата на митрополията.

В своята книга “170 години храм Свети Атанасий град Варна” протойерей Дончо Александров от храма разказва, че по устни сведения на проф. Александър Кузев на мястото на сегашния храм ”Свети Атанасий” е имало две средновековни църкви. Първата не се знае от кое време е, а втората се предполага, че е от средата на XIII век, но по вероятно – от XIVв. Втората църква е имала украса като несебърските. При изследване на съвременното предверие на храма са открити четири зидани гробници. Според проф. Кузев тази църква е била седалище на митрополитите и през средновековието. Изглежда средновековният храм е пострадал по време на турското робство. През 16-17 век е изградена нова църква, която изгаря в 1836 година. Най-вероятно в стария си вид храмът е бил едва забележим от околните къщи.

Тази малка, вкопана в земята, църква изгаря през 1836г. при незнайни обстоятелства. Нещастието обединява цялото варненско население. Средства се събират от всички независимо от вероизповеданието им. Българите помагат с много пари. В градежа участват предимно хора от варненските села. Срещу парите се издават разписки, които по – късно ще послужат в съдебните спорове между гърци и българи за пренадлежността на църквата.

Само за две години на мястото на стария се издигнал голям и величествен за времето си храм. В близост до църквата построили сградата на митрополията и две училища основно и прогимназия.

Възобновяването на храм “Св.Атанасий” става, когато начело на варненската катедра е митрополит Йосиф, българин от Серско, многоуважаван заради строгостта и църковното му управление.

В началото на 20 век притворът на храма бик остъклен.

Под част от сегашната сграда има крипта, където са били положени костите на няколко гръцки митрополити.

Храмът е предаден на Варненската митрополия чак през 1914 година. Дотогава в него служат гръцки духовници. След това остава затворен за шест години и в него не се служи. С решение на Светия Синод от 1939-та той започва да се обгрижва от българско духовенство.

Първият български предстоятел Мирон Райчев заварва сградата в окаяно състояние. С министерско постановление от 1961 година храм “Св. Атанасий” преминава към Народния музей - отдел “Възраждане”. Постепенно храмът, превърнат в музей с експозиция от 80 ценни икони, започва да се използва и като концертна зала. Олтарът му е ползван като гримьорна.

С Министерска заповед от 1991 година църквата е върната на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесетгодишно прекъсване Варненският и Преславски Митрополит Кирил извършва първата литургия.

Дърворезбата на иконостаса, владишкия трон и тавана е забележителна и впечатлява с майсторския почерк на тревненската школа. За по-голяма тържественост и красота иконостасът и владишкият трон са позлатени. В орнаментиката изобилстват растителни мотиви, сложни плетеници от лозови, дъбови и акантови листа и многобройни образи на животни – лъвове, риби и райски птици. Историческите данни сочат, че храмовият образ на св. Атанасий е дело на созополския зограф Димитър.

Повечето от иконите са от първата половина и от средата на XIX век и са изработени от тревненските зографи Захария Ценюв и поп Димитрия. Празничните икони са 28 и са особено впечатляващи. Освен 12-те основни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово, например, са изобразени и моменти от живота на св. Богородица и други светии. Иконостасът завършва с три големи кръста. От 1975 до 1978г. дърворезбата и иконите са реставрирани.

На балкона в храм “Свети Атанасий” има музей на възрождеската иконопис. В експозицията са подбрани и подредени 52 икони от XVIII-XIX век. Те са рисувани главно от зографи на Тревненската школа.