На територията на община Варна има регистрирани 99 свлачища. Обхващат над 32 783 дка. В областта има общо 157 свлачища. Това показва доклад от годишното проучване на „Геозащита“ ЕАД – Варна във връзка сключен договор с МРРБ. Изследването е за превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свалчищните райони на територията на страната. Наблюденията са в обхвата на 2021 - ва, а самият доклад е изготвен миналата година, научи Moreto.net.

Според отчета за изследвания период няма нововъзникнали свлачища. В същото време активните свлачища в общината са 17, а потенциалните са 53. Останалите 29 са стабилизирани.

Докладът представлява анализ на резултатите от извършените през 2021 г. режимни изследвания, свързани с динамиката на свлачищните и абразионни процеси и функционалната ефективност на изпълнените противосвлачищни и противоабразионни обекти; участие в комисии, експертни съвети и техническа помощ.

Специално внимание е отделено на по – съществените свлачища в общината. Сред тях попада това по склона над ПСОВ„Златни пясъци“. Засяга територия с приблизителна площ 78 дка в две Общини – Аксаково и Варна. Свлачището възниква на 16.04.1997 г. Свлачищният вал достига до помпената станция на ПСОВ„Златни пясъци“. Всички сгради и инженерни съоръжения в свлачищното тяло са разрушени. За периода април 1997 г. – октомври 1998 г. са изпълнени аварийни осушителни и укрепителни мероприятия по частична проектна готовност. За постигане на стабилност е необходимо да се отстрани основният фактор, причинил свлачищния процес – покачване нивото на подземните води. Извършени са необходимите действия.

От Геозащита посочват, че остават в сила направените в предишни отчети препоръки, сред които е извършването на цялостна ревизия на отводнителната система на път І-9. Преовлажняването на насипа на пътното платно и терена /склона/ под път І-9 е предпоставка за възникване на аварийни ситуации и пропадане на пътното платно.

На територията на Община Варна са регистрирани обширни свлачищни комплекси, проявени по източния склон на Франгенското плато – от ръба до морето. На север от Варна, в посока север-юг, са оформени следните древни свлачищни комплекси: „Дългия яр”, „Зл.пясъци”, „Аладжа Манастир”, „Виница” и „Варна”. Те са възникнали при различни от сегашните условия и се приемат за условно стабилизирани.

На юг от Варна свлачищата са развити по източния склон на Авренското плато. Тук Черноморския склон е по-нисък и изграден от неогенски песъчливо-глинести седименти. Затова и свлачищата са по-малки по обхват и по-слабо активни. На фона на древните стабилизирани свлачища, в резултат на комплексното въздействие на природните дадености и техногенна дейност, възникват съвременни активни локални свлачищни процеси.

Свлачище „Трифон Зарезан“ вече десетилетия е причина една от транспортните връзки до комплекса „Златни пясъци“ да е откъсната. В периода 2001-2005 година свлачищните процеси се разрастват и горната им граница достига до пътя. Крайбрежния път е затворен след това и не се използва. До края на 2021 - ва на свлачището не са провеждани укрепителни мероприятия. През последните години се заговори за изпълнение на проект за укрепване, но до същински дейности така и все още не се е стигнало.

Районът на свлачище „Кабакум“ е част от древен условно стабилизиран свлачищен терен - свлачищен циркус “Аладжа манастир”. Активизирането започва на 29.03.1997 г., като преместването на земни маси достига катастрофални размери на 15.04.1997 г. В резултат на това са разрушени - пътното платно на път в участък с дължина около 400 м, водопровод, канализацията на ВСУ, крайбрежната асфалтова алея и всички съществуващи паянтови и масивни сгради в тялото на свлачището. Свлачището има размери: дължина (по посока движението на земните маси) - около 250 м и ширина - около 400 м. В периода април 1997–октомври 1998 г. са изпълнени аварийни осушителни и укрепителни мероприятия с цел отстраняване на основния фактор, причинил свлачищния процес – покачване нивото на подземните води.

По време на обследванията са констатирани строителни работи – прокарване на пътища, вертикална планировка на имоти и сгради. Районът на свлачище „Кабакум“ се намира в територия с наложена строителна забрана.

Свлачище „Писател“ е проявено по склона между пътя Варна - Златни пясъци и морето. Размерите му са: ширина около 250 м и дължина 50 - 80 м. Възниква в резултат на морската абразия. След изграждане на буна 117 свлачището е условно стабилизирано. До 2007 година се проявяват пукнатини по пътното платно, сградата на хотел "Варна–палас” (бивш “Детелина”), подпорните стени и околния терен.

Първите точни сведения за свлачищните процеси на територията на КК "Слънчев ден" са още от 1955 година. Има данни за ново активизиране на свлачищни процеси през 1968 г. и 1971 г. в района на “Летния театър” и по склона зад сградата на бившата аптека, където преминава трасето на пътя за стопанските сгради.

Свлачище „Траката“ възниква през пролетта на 1969 г. като засяга около 200 м от магистралния път I-9 около сп.“Траката“, подлеза при спирката и част от дерето – 160 м от десния и 80 м от левия му склон.

Свлачището в кв.”Галата”, ул.”Фичоза” възниква през нощта на 25 срещу 26 декември 1987 г. Проявено е по левия бряг на дерето южно от ул.”Фичоза”. Причина е преовлажняване на стар свлачищен терен от течове във водопроводната мрежа, липсата на канализация за битовите води в квартал “Галата” /към момента, канализацията е изградена/ и покачване нивото на подземните води след изграждането на ул.”Фичоза” в насип, без дренаж. Свлачището има размери: дължина около 30 м, ширина около 150 м, дълбочина 5-6 м. То засяга и застрашава жилищните постройки, които отстоят на разстояние 50-70 м северно от талвега на дерето.

Улица „Розова долина“ е изградена по десния бряг на дере с постоянен воден отток („Западен охранителен канал“). Напречният профил на пътя е в изкоп-насип. В края на 2014 г., регистрираните в периода 2012-2014 г. три броя свлачища по ул.„Розова долина“ се обединяват. Общо имат дължина 70 м и ширина 320 м. Долният край на свлачището достига до дъното на дерето. От Геозащита считат, че е възможно свличане на земни маси по откосите на изпълнените насипи в дерето. Препоръчват да се направи проверка за изпълнението на насипите и съответствието им с проекта за укрепване.

Свлачището по десния склон на „Балъм дере“ е проявено през пролетта на 1998 г. То е с дължина – около 25 м и ширина – около 60 м. Свлачищния отстъп е с височина до 1.0 м, като достига до единствения обслужващ път. Засегнати са вилни паянтови постройки в три парцела. На 18.02.2010 г. е регистрирано ново активизиране на свлачищния процес.