На 31 декември се навършват 123 години от откриването на Военноморския клуб във Варна. Идеята за създаването на културно-просветен център за офицерите възниква през 1885 г. на образуваното Флотско офицерско събрание в Русе.

С изграждането на първите структури на Черноморския флот през 1897 г. във Варна започва и организирана обществена дейност за издигане на представителна и функционална сграда, която да се превърне във влиятелна институция и да работи за съхраняването на традициите и духовните ценности на офицерите и техните семейства от Варненския гарнизон.

На 19 март 1899 г. с крепостен акт № 1572 Военното министерство продава за 3 370,75 лв. на Варненското общо офицерско събрание 689 кв.м. „празно място в град Варна от местата в „Старите казарми“.

Строителството на сградата е поверено на архитект инженер- майор Тодор Бояджиев, a предприемач е Стефан Иванов от Свищов. За строежа отговаря командирът на втора рота от 8-и пехотен приморски полк капитан Климент Джеров. Зданието е построено за 105 000 лева. В архитектурно отношение сградата е еклектична смесица от различни стилове – барок, ренесанс и римска класика. Ъгълът на сградата е разработен като главен художествен елемент. Построен е със стройна колонада от две кръгли колони, които преминават през двата етажа. Главният корниз опасва сградата откъм двете централни улици.

Детайлиран е според римската класика с гъсто наредени конзоли. Над него се издига покривът като мансарден етаж. Ъгловото оформление на сградата и покривната площ завършват с купол, който обогатява силуета й и завършва архитектурния й образ. На първия етаж на сградата се помещават канцеларията на комендантството, столова за офицерите, аптека, сладкарница и магазин. Вторият етаж се състои от библиотека, голям и малък танцувален салон, канцелария и дамска тоалетна. На третия етаж и на тавана са хотелските стаи – общо 18 на брой.

На 31 декември 1899 г. сградата се открива официално с провеждане на първия офицерски Новогодишен бал. След официалното откриване офицерският клуб се превръща в привлекателно културно-просветно и социално средище за офицерите и за варненската интелигенция.

С нотариален акт № 116, издаден на 12.06.1935 г., правото на собственост върху земята и сградата преминават отново към Военното министерство. След 9 септември 1944 г. клубът е преименуван в Дом на Народната войска и негов пръв началник е капитан Димитър Бахнев. През 1948 г. е направен ремонт и танцувалният салон е преустроен в зрителна зала с 250 места. През 1951 г. е преименуван в Дом на народния флот поради преобладаващите части от военноморския флот. През 1954 г. по проект на арх. П. Минков е изградена сцена. През есента на 1980 г. до 23 февруари 1983 г. сградата на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Главен проектант е архитект Невена Терзийска, главен конструктор е инж. Христо Василев Христов. Изгражда се нова част, която е свързана стилово със старата. Строителството е изпълнено от под. 38540 с командир полк. Андреев.

На 23 февруари 1983 г. при тържествена обстановка министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров открива обновената сграда на дома. От пролетта на 1992 г. Дом на народния флот е преименуван във Военноморски клуб.

В различни времена под този покрив се помещават Представителният военноморски театър, Представителният ансамбъл на ВМС, гарнизонни комисии и клубове по интереси, детски музикални и езикови школи, организират се пресконференции на наши и многонационални учения. Военноморският клуб сътрудничи с други културни институти и фирми във Варна и страната.

Днес Военноморският клуб е авторитетен информационен и културен институт, който съхранява традициите и духовните ценности на българските офицери и на ВМС.