Празниците са време за положителни емоции – радости, шеги, изненади, почивка и безгрижност. Но за някои хора това са дните, в които още по-осезаемо чувстват празнината в живота си, а усещането за самота се обостря.

Да си сам не означава да си самотен. Обратното твърдение също важи с пълна сила. Има хора, които дори заобиколени от десетки други, се чувстват изолирани и не на място. Не успяват да строшат черупката си и да се слеят със заобикалящото ги множество и така остават сами дори в навалицата. Не приемайте факта, че сте сами на празниците като повод задължително да сте тъжни и нещастни. Да се радваш и да умееш да празнуваш понякога е истинско изкуство – сложно и виртуозно. И все пак, дори без диплома за арт магистър можем да се постараем да избегнем негативните емоции и депресията на празниците.

Ето как:



Сами да си създадем по-ведра атмосфера. Защо да не украсим дома, не за друг – а за себе си. Както апетитът идва с яденето, така и празничното настроение се създава от празничната обстановка. Ако и вашият град е сред тези, които ежегодно се състезават за най-красива новогодишна украса, можете да дадете своя принос. Поизбелелите пердета със сигурност ще изглеждат по-красиви с няколко гирлянда в горната им част. А стените ще „оживеят” със зелени елхови клончета, закичени с блещукащи играчки. Свещите също придават много топлина и уют. Внесете повече цвят в дома си – покривка с коледни елементи, лампички със сменящи се светлинки, стъклени декорации, в които да се заиграва светлината. Промяната със сигурност ще се отрази положително и на настроението ви.

Да си сготвим вкусотия. Не е задължително да готвите винаги за някого. Безспорно в компания и хапването и пийването вървят по-добре, но това в никакъв случай не означaва, че само така трябва да се прави. Поглезете се – медени сладки, ябълкови щрудели, греяно вино, канелени кексове, топло какао, шоколадови сладкиши. Сладкото повишава настроението и действа като антидепресант. Очарование има дори да похапвате сам срещу телевизора, завит с топло одеяло.

Да си подарим нещо. Хайде, цяла година сте се трудили и дори и през лятото не отидохте на море. Плащахте си сметките винаги навреме, пестихте... Време е да бръкнете във фонда „И аз съм човек”. Не е задължително подаръкът да е голям и скъп. Оставете настрани въпросите „За кого да се глася” или „Нали си имам от миналата година”. Всяка нова придобивка може да донесе радост.

Да потърсим компанията на съседи или позабравени приятели. Току-виж се оказало, че някой от тях е в същото положение. Нека си припомним мъдрата формула, според която 1-1=Нищо, но 1+1=Всичко.

Да прекараме време в дом за изоставени деца или възрастни. Подаръците и дрехите, които им изпращат различни дарители, ги топлят и радват, но най-много се радват на добрата компания от хората, които им гостуват. Така и те самите усещат, че не са забравени, че са личности. Радостта в очите отсреща е едно от най-сигурните начини да запалите пламъчето и във вашите.

Да потънем в спомени, но само хубави! Извадете кутиите със снимки. Разлистете страниците на албумите. Но нека това не ви прави тъжни и меланхолични. Опитайте се да си спомните само веселите моменти – от вашето детство или от детството на децата. Във всяко семейство е имало поне по една комична случка – я загоряло ястие, я малчуган, дръпнал брадата на Дядо Коледа, я смешен танц.

Виртуална връзка. Празниците са времето, в което самотниците без реални приятели усилено търсят виртуални такива. Чатове и форуми се пълнят с хора, които търсят сродни души, за да си поговорят, или просто да убият времето. Ако ви е омръзнало да се надвиквате с радиото и то винаги да печели, използвайте платформите за комуникация в Интернет, за да имате истински диалог.