29 декември е Международен ден на биологичното разнообразие. Отбелязва се по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.

Биологичното разнообразие е превърнало Земята в уникално обитаемо място и има важно значение за обезпечаване благосъстоянието, прехраната и културната цялостност на хората.

Стремейки се да предотвратят безпрецедентната загуба на биологични видове, причинена от антропогенната дейност, страните, подписали Конвенцията за биологично разнообразие съвместно работят за значително намаляване до 2010 г. на темповете на загуба на биоразнообразие в глобален, регионален и национален мащаб, включващо и борбата с нищетата и подобряване на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.

Поради географското си положение, релеф и климатични условия България притежава едно от най-богатите сред европейските страни и най-съхранено биологично разнообразие.

Опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в страната е регламентирано основно в три закона и подзаконовите нормативни актове към тях (Закона за защитените територии, Закона за лечебните растения и Закона за биологичното разнообразие).

Разработването на нормативната база за управлението, опазването и ползването на биологичното разнообразие в страната е финализирана в края на 2004 година, като съответните нормативни документи са хармонизирани с европейските директиви в направлението "Природа".

През 2005 г. беше отчетено изпълнението на Националния план за опазване на биологичното разнообразие 1999-2004 и приет новия Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005-2010.

Разработени са 35 планове за управление на защитени територии и планове за действие за 35 застрашени животински и растителни видове.

Създадена е информационна система за биологичното разнообразие. Системата е задължение на страната по Конвенцията за биологичното разнообразие и беше високо оценена от Секретариата на Конвенцията.

Започна създаването на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и защитените територии, финансирана в рамките на българо-холандско сътрудничество.