Хората на 16 и повече години със степен на увреждане над 50% в община Варна са 8.4% от цялото население, а лицата под 16 години по същия показател са 1.8 %. Това показват данни от преброяването извършено през 2021 година. С тези стойности Варна се нарежда под средните за страната, които са около 10%.

„Това е може би категорията от лица, най-силно застрашена от бедност и социална изолация, както и под риск от социално изключване. Грижата за тях е част от здравната и социалната политика на държавата. Според данните от преброяването призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица - близо 10% от цялото население. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Със степен на увреждане над 50% са 578 517 лица, от които 19 907 са под 16 годишна възраст. Близо 40% от лицата с увреждания работят - това означава, че вероятно ползват данъчни облекчения и получават инвалидни пенсии, но като цяло заетостта на хората с увреждания е много ниска. Лицата с увреждания, които не работят, са в повишен риск от бедност. Данните също показват, че няма сериозни различия в нивото на увреждания между различните етноси в България – противно на често споделяните хипотези за обратното“, пише в своя статия по темата Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

По данни на НОИ към края на 2021 година лицата в страната, които получават лична пенсия за инвалидност, са 360,7 хил., а тези, получаващи социална пенсия за инвалидност, са 50 хил. Общите разходи на НОИ за същата година за пенсии за инвалидност поради общо заболяване са в размер на 2,04 млрд. лв., а на социалните пенсии за инвалидност – 139 млн. лв. Освен това, изплатените помощи по Закона за хората с увреждания за 2021 г. за лица с трайни увреждания са 458,3 млн. лв., а месечните помощи за отглеждане на деца с увреждания са в размер на 176,5 млн. лв.

На общините/районите за 2021 г. са преведени 280,5 млн. лв. за предоставяне на механизъм лична помощ, като се очаква през следващите години тези разходи да нараснат. Данъчните разходи за облекчения върху доходите от трудова дейност на лица с ТЕЛК са в размер на 81,2 млн. лв., а данъчните облекчения за деца с увреждания – 10,6 млн. лв.

Разпределението на хората с увреждания над 16 години спрямо населението по общини показва ясно струпването на общини с висок относителен дял на в Северна България, както и няколко клъстера в Родопите и на запад от София. Това са по-слабо развитите икономически региони в България, както и тези с ниски доходи, застаряващо население и слаби показатели за развитието на пазара на труда.

Подобно е разпределението на децата с увреждания по общини – в Северозападна и Западна България, около Хасково и около Самоков се наблюдава най-висок дял на децата с увреждания (над 3% от населението в съответната възраст). При разпределението на децата с увреждания по общини също така се забелязва и сравнително близкото съвпадение с картата на децата в приемни семейства. Това означава, че приемната грижа като форма на заетост за населението и професионално предоставяне на услуги за деца в семейна среда всъщност работи, пише още Георгиева.

От Института за пазарна икономика заключват, че „като цяло държавата е длъжник към хората, които не могат изобщо да се трудят поради влошено здравословно състояние или поради нужда да се грижат за болен член на семейството – а социална политика, която не таргетира и не разграничава нуждаещите се, всъщност не помага на никого. Липсата на дългосрочни грижи в здравеопазването в България и трудният достъп до социални услуги за хора в тежко здравословно състояние и техните близки следва да се коригират.“