Националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" показва, че в българското общество са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяването на страната ни към еврозоната.

Тези опасения водят до поляризирано отношение към въвеждането на еврото. Една трета от пълнолетните граждани (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а 27% - са изцяло против.

За разлика от широката общественост, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Две трети от него (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% - върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% - за ефектите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и подкрепа ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), обучения на служителите при директна работа с клиенти.

Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани. За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и некоректни търговци могат да се окажат ключови за подкрепата от страна на общественото мнение.

Анализът по социални групи очертава следните особености в отношението към еврото:

Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Тези характеристики са взаимно свързани и практически обхващат около една трета от населението;

Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.

Най-високи позитивни очаквания имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят основно фирмите от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката индустрия и търговията.

С присъединяването на България към ЕС са се разширили и възможностите на българите за пълноценно участие в общото европейско пространство – свободно пътуване, образование, сезонна или по-дълготрайна работа. Едва 23% от пълнолетните българи твърдят, че никога не са били в страна от ЕС. 77% по-рядко, или по-често са посещавали страни от съюза, като 30% от анкетираните – поне един път годишно. При бизнеса контактите са още по-интензивни – 46% от ръководния персонал на фирмите редовно пътува в страни от ЕС. Неслучайно удобството за разплащане при пътуване е поставено на първо място сред позитивните ефекти – и от гражданите, и от бизнеса.

Пътуванията са важен, но не единствен повод за използване на единната европейска валута. Данните от националното представително проучване показват, че 44% от гражданите са използвали евро през последната година, като някои от тях – и по няколко различни повода. 37% са извършвали банкови преводи, директни плащания, или разплащания с карта в евро; всеки десети използва еврото като средство за спестяване, 9% - за обявяване продажната цена на по-скъпи стоки и услуги (продажба или наем на апартамент, автомобил и пр.). Използването на еврото е още по-честа практика сред бизнеса. Три четвърти са извършвали плащания в евро, една четвърт го използват като средство за спестяване, а една пета – за обявяване цените на по-скъпи стоки и услуги.

Най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро.

Анализът на ежедневните практики в използването на еврото показва, че българите не са много различни от гражданите на Хърватия, с която често се сравняваме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално проучване, проведено през 2019г. 49% от анкетираните хървати посочват, че са използвали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44%.

Противоположно на по-скептичните нагласи на половината от пълнолетните български граждани относно въвеждането на еврото, продиктувани основно от страховете за поскъпване на живота, самооценките за това как биха се адаптирали към еврото, са по-скоро позитивни. 60% от анкетираните българи смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, срещу 34%, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват преди всичко възрастните и хората с основно образование – над 60% от тях очакват да срещнат трудности през периода на преход. По всяка вероятност това ще са и хората с най-висок риск от измами от недобросъвестни лица и към тях трябва да бъде насочено специално внимание от институциите, местната власт, контролните органи.

Общото равнище на информираност сред българските граждани във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната е относително слабо, а активното търсене на информация – ограничаващо се до няколко пряко заинтересовани социални групи.

Само 11% от анкетираните в националното представително проучване се самооценяват като много добре информирани по тези въпроси, а 32% - като по-скоро добре информирани. Общо 56% посочват, че са по-скоро слабо запознати (38%) или изобщо не са запознати (18%).

Налице е ясно изразена взаимовръзка между нивото на информираност и одобрението към еврото. 44% от оценяващите са като много добре информирани са „за“ приемането на еврото, срещу едва 2% от оценяващите се като неинформирани. Косвено доказателство за това са и нагласите сред бизнеса, които се характеризират с високи нива на одобрение към еврото и същевременно над три четвърти от предприемачите се определят като много добре или по-скоро добре информирани.

Интервюираните идентифицират широка палитра от въпроси, по които биха искали да получат повече яснота. Поради все още слабата информираност повечето теми се оценяват като „много важни“. Все пак, приоритетно се посочват онези, които са свързани с най-често изразяваните страхове - цени, инфлация, некоректни практики. 55% посочват, че за тях е важно да разберат кой ще следи и санкционира за измами, 47% - дали ще има фиксиран курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да сигнализират, ако попаднат на некоректни търговци, също толкова - дали ще има такси при обменянето на левове в евро. По около 40 на сто се вълнуват колко време цените в магазините ще се обявяват в двете валути и докога ще може да се плаща и в лева, и в евро.