Днес, 6 декември, се сбогуваме с прекрасната поетеса и художничка Драга Дюлгерова. Тъжната вест съобщиха от ТМПЦ - Варна.

Една от онези, за които казваме, че притежават външна и вътрешна красота. Един стойностен човек и изключителен творец, надарен с много таланти, тя оставя след себе си тъга, но и любов, и красота, и мъдрост, вградени в поетичните ѝ прозрения за живота.

Драга Дюлгерова е родена на 5 декември 1943 г. в с. Крупник, Благоевградско. Завършва техникум за художествени занаяти и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Българска филология" (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Има 7 самостоятелни изложби.

Автор е на 20 лирични, белетристични и преводни книги, сред тях романът „Въртопът“, 2016, с второ допълнено издание 2017, стихосбирките "Свят, от цвят направен", 2013, „С птици и дървета разговарям“, 2018, „Жълъди в шепите на Бога“, 2018 и „Крилати срещи“, 2018, всички публикувани в изд. „Славена“, Варна.

Последният сборник съдържа нейни преводи на поезия от английски и руски език, както и преводи на нейни стихове от събратя по перо на същите езици. В киното има две епизодични роли – във филмите: „Тютюн” и „Спомен за близначката”. Член на СБП и Славянска академия. Нейни стихове са публикувани в Русия, САЩ, Канада и Македония. Умира на 4 декември 2022 г.

Ето и едно от най-хубавите стихотворения на Драга Дюлгерова.

КЕНТАВЪРЪТ

Направо от небето връхлетя.

Необуздан, тревата изпотъпка,

градината с копита изора.

Луната за оградата завърза -

това бе таен знак, че е дошъл.

О, Боже, глух да бе светът,

пак би го в тая нощ усетил.

Не помня всичко:

като демон луд,

а след това умислен като ангел.

Да бях му дала, щеше да обрули

и двете златни ябълки, които

със блясъка си стреснаха луната.

Но аз не дадох.

Знаех отпреди -

в градината щом ябълките крия,

кентавърът ще идва всяка нощ,

направо от небето ще връхлита,

ще връзва за оградата луната -

завистницата нека след това

мълвата с ветровете да разнася.

Магьосница на поетичното слово и четката, Драга Дюлгерова рисува в последните си книги емоционалното двуединство между човека и природата. Превърнал се в неин запазен творчески знак, този синхрон между поезията и визията пресъздава атавистичните връзки с божественото, с космичното, с всичко онова, което е закодирано дълбоко в нас. И което сякаш сме забравили. Може би защото съвременното битие е изпълнено със звън на джиесеми, но не и със звън на чанове.

Две толкова отдалечени една от друга вселени. Светът на самовлюбените селфита и постистини, възправен срещу съприкосновението с живия „Свят, от цвят направен“, както е озаглавена една от стихосбирките на Драга Дюлгерова.

В ГРАДИНАТА СТОЯ

През всичките сезони

с дървета разговарям и със птици.

Снега разравям и тревите питам –

дълга ли е зимата,

защото Времето през мен тече.

Бих заменила шала от коприна

за снежната наметка на къпината,

но тя ревниво ме държи на разстояние.

В градината стоя и иде пролет.

Великденско венче извивам

от лъскави треви и от иглика.

Килим от цветове поляната гласи

за колесницата на вятъра.

И вятърът, изкусен кочияш,

препусна покрай мен, ала без мене.

И Времето тече.

Седя в градината –

на сянка под лозницата.

В ракитовия стол люлея спомени.

От бримки-мигове

дантела се опитвам да плета,

но миговете станали са минало.

А лятото си тръгва и се смее.

И Времето тече.

Към своя юг отлитат птиците,

а моят юг, закотвен в младостта,

уж вечен е, но всъщност, е далечен,

защото Времето изтече..

С дървета,

и със птици се сбогувам.

Сълзите падат в шала от коприна.

На зимата разказвам приказка

и приказката няма край,

и приказката се повтаря:

„Стоя в градината.

Стоя в градината.

Стоя в градината.”

Стих от последната ѝ поетична книга "Жълъди в шепите на Бога", изд. Славена, 2018 г.

С усмивка ще си тръгна от света.

Какво ти тръгване – излитане ще бъде...

Живях добре. И зле живях.

И в радостни и смутни времена

и празници и клади от любов.

Приятелстава, предателства

и злост и весели възторзи,

но на земята бях. Живях.