Пиковете на метеорните потоци Геминиди и Урсиди са през декември и това са едни от последните впечатляващи явления за любителите-астрономи, сочат данни на астрономически обсерватории по света.

Най-активен през есента и зимата е Геминиди, в периода от 4 до 17 декември, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

При добри метеорологични условия, при радиант високо в небето, в безлунна нощ и далеч от градските светлини, можем да наброим теоретично около 150 метеора за час, каза специалистът. Той обаче посочи, че за 2022 г. максимумът на Геминиди ще настъпи през деня за България – на 14 декември около 15 ч. наше време.

„Това означава, че най-близкото до максимума удобно за нас наблюдателно време ще бъде вечерта на 14 декември. Макар че радиантът на потока, който е видимо близо до звездата Кастор от съзвездието Близнаци, е над североизточния хоризонт още около 18:30 ч., колкото по-високо се издига той през по-късните часове, толкова условията за наблюдение ще се подобряват“, каза Маркишки.

Той обясни, че радиантът на един метеорен поток е малка област от небето, от която заради перспективата изглежда, че метеорите се разлитат във всички посоки.

„Потокът Геминиди се поражда от облаци от частици (метеорни роеве), отделяни в космическото пространство от астероида 3200 Фаетон. Земята преминава през тези метеорни роеве през първата половина на декември и затова в ясните и безлунни нощи на късната есен се наблюдават повече на брой метеори“, каза физикът.

„Метеорният поток носи името на съзвездието, в което се намира неговият радиант на датата на най-високата му активност. Например потокът Леониди е наречено на съзвездието Лъв, Персеиди – на съзвездието Персей, Лириди – на Лира и т.н.“, уточни физикът.

Той напомни на любителите-астрономи, че не е нужно да съсредоточат вниманието си само към района на съзвездието, в което се намира радианта на потока. По време на максимума на активни потоци като Геминиди, вероятността от поява на метеори е висока за всяка част на небето, каза Маркишки. Той е автор на станалото вече традиционно безплатно издание "Гид на любителя астроном" на катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски".

На 14 декември вечерта Луната ще изгрее в 22:39 ч. за София със 65% осветен диск и отчасти ще затрудни наблюденията поради създавания от нея светъл фон на небето, уточни българският специалист.

Метеорният поток Урсиди е последен за годината, активен е от 17 до 26 декември, допълни Маркишки. Урсиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от кометата 8P/Търтъл с орбитален период 13.6 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 август 2021 г., поради което е възможно да се наблюдава повишена активност на потока, прогнозира физикът.

За 2022 г. максимумът на този поток ще бъде около 0 ч. българско време в нощта на 22 срещу 23 декември. Тогава ще могат да се наброят около 10 средно бързи метеора за час, а Луната ще бъде в новолуние и няма да затруднява наблюденията. Радиантът на потока се намира в съзвездието Малка мечка, видимо близо до втората по яркост звезда в него – Кочаб.

Студените зимни нощи от около 28 декември до 12 януари са обичайното време на още един метеорен поток, при това един от най-активните – Квадрантиди. За 2023 г. неговият максимум ще настъпи на 4 януари около 5:40 ч. българско време, каза още Маркишки.

За любителите на звездното небе той уточни, че в нощта срещу 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за района на София, с 92% осветен диск. Но предвид, че по време на максимума тя ще бъде вече залязваща на северозападния хоризонт, наблюдения все пак ще са възможни. Радиантът на Квадрантиди се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон – в района на вече несъществуващото съзвездие Квадрант.

Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в пространството от две родителски тела – от кометата 96P/Машолц-1 с орбитален период 5.3 години, и от астероида 2003 EH1 с орбитален период 5.5 години. „С други думи, това са два потока един в друг, което обяснява краткият, но интензивен максимум на Квадрантиди – по-къс от половин час“, уточни физикът. За това време, ако наблюдателят се намира далеч от градските светлини в ясна и безлунна нощ, той ще наброи около 50 метеора, което приведено означава активност от близо 100 метеора на час, прогнозира Пенчо Маркишки.

В последните няколко вечери на 2002 г. ярките планети и лунният сърп ще привличат погледа над югозападния хоризонт, още при свечеряване, насочва той интереса на любителите-астрономи. Венера и Меркурий ще бъдат видимо близо, много ниско над хоризонта – в съзвездието Стрелец, Сатурн ще бъде в Козирог, а Юпитер – в Риби.