Наколните селища край Варна били обитавани преди няколко хиляди години от първобитно рибарско население, което си правело жилища, за по-голяма сигурност, върху колове над водата. Коловете на постройките са закрепени в долния си край в пласт с морски миди, каквито се срещат в Черно море. Това показва, че Варненското езеро е било морски залив.

Варненският некропол и откритото в него най-старо обработено злато са известни по целия свят. Откъде обаче идват знатните жреци и вождове, открити погребани в некропола с внушителни златни накити и предмети, е далеч по-малко разпространено. Смята се, че техен дом са били наколните селища от каменномедната епоха, които днес се намират под водата във Варненското езеро. Броят на разкритите надвишава десет.

сн. strashimirovo.wixsite.com

Повече разказват Траян Траянов и Веселка Маринова в своя статия по темата в Известия на Съюза на учените от 2010 година. Поредицата от подводни открития цветно описват и авторите Стойчо Савов и Ара Маргос в книгата си от 1969 година „Хората от наколните жилища“.

Построяването на наколно селище не е било по силите на един човек – необходими са били усилията на всички работоспособни хора от първобитно – родовата община. Най – напред отсичали прави дървета с дебелина 10 – 40 см, обелвали кората им и ги подостряли в единия край. Най – често са използвали дъб, бряст и топола. Това са видове, които и до днес се срещат много често в околностите на езерото. След това коловете били пренасяни с лодки в езерото недалеч от брега и забивани в езерното дъно с помощта на големи каменни или най – често дървени чукове. Върху основните пилони били построявани платформи от греди, свързвани с жлебове и здрави въжета. Върху тях били изграждани колиби от дялани дървета, колове и пръти. Измазвали ги отвън и отвътре с глина. Покривът бил от слама или тръстика. Във всяко огнище имало огнище и ръчна мелница. Дървен подвижен мост, свързвал селището с брега. Връзката с брега и другите наколни селища била осъществявана и с лодки – еднодръвки.

„На науката до този момент са известни 13 потънали наколни селища. Някои от тях са безвъвзратно разрушени при извършване на дейности по строежа на пристанището на ТЕЦ и други заводи в района. Но все още има плитчини където със съвременни хидроакустични средства могат да се открият и визуализират остатъците от унищожените „наколни“ селища или да се открият нови неизвестни досега.“, пишат Траянов и Маринова.

През 1921 година край Страшимирово при прокопаването на водния канал между Варненското и Белославско езеро дълбачката „Добруджа“ започва да измъква от езерното дъно големи дървени колове и множество артефакти. Сред тях има каменни брадви, чук от еленов рог, меден клин, късове от глинени съдове. По онова време изследователите Хермингилд и Карел Шкорпил оценяват откритието като наколно селище от праисторическата епоха и го сравняват с подобни селища от езера в Швейцария, Франция и Южна Германия.

Варненското езеро е било морски залив

„При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население, което си правело жилища, за по-голяма сигурност, върху колове над водата. Коловете на постройките са закрепени в долния си край в пласт с морски миди, каквито се срещат в Черно море. Това показва, че нашето езеро е било морски залив, когато нямало още преградата между езерото и морето (до гр. Варна). Според нашите изчисления, за които говорим на друго място, преградата почнала да се образува преди около 3000 години, следователно откритите наколни постройки са по-стари.“, пишат за откритието братя Шкорпил.

Поредица от разкрития за селищата

Истинска поредица от открития на наколни селища започва след 1957—1958 година при строежа на ТЕЦ „Варна“ и по-късно при строителните работи около пристанище Варна-запад.

През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. Става известно времето, в което са строени тези жилища. Това е втората половина на меднокаменната епоха и първата половина на бронзовата епоха.

През август 1958г. дълбачката “Добруджа”, копаейки край южния бряг на Варненското езеро, на няколко стотин метра източно от “Лъджата” открива друго наколно селище, означено с името “Езерово-І”. Няколко години по – късно на това място е намерена лодка-еднодръвка, принадлежаща на жителите на наколното селища.

”Езерово-І” е било около 40 м дълго и 7-8 м широко. Намерени са много керамични гърнета, чаши, паници, кани и други, изработени без грънчарско колело. В един от съдовете имало зърна от лимец и ечемик. Намерени са още оръжия и оръдия на труда от камък, кремък, рог, кост и хромелни камъни с правоъгълна форма. Селището е съществувало в началото на бронзовата епоха.

Друга група наколни селища, именувани „Езерово – II” са открити през 1966 година при драгиране на мястото на пристанището на ТЕЦ-Варна. Тогава смукачка”Тракия” открива останките им на площ от 50 дка. Това е мястото, където е намерен най – богат археологически материал от наколни селища.

Керамиката, открита в “Езерово-ІІ”, е характерна със съвършенството на изработката си и високите си естетически качества. По-голямата част от повърхността на съдовете е с блестяща черна повърхност, запазена въпреки престоя си във водите на езерото.

През 1980 година при драгажни работи край южния бряг на езерото, близо до наколните селища Езерово едно и две е открито още едно, наречено „Езерово – III”.

Основният поминък на населението на наколните селища били земеделието и скотовъдството.

Откритите селища представляват комплекс, непознат другаде в Европа

Съществуват данни за още потънали селища, неустановени с абсолютна точност – в Корабостроителния завод, в канала между Белославското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под Аспаруховия мост и други.

Установените селища от халколита са:

– Страшимирово 1 (старата гара) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1921 г.)

– Варна 2 (в двора на „Морфлот“, открито през 1960 година на около 200 метра от Варненския халколитен некропол)

– Варна 3 („Родопа“, през 1960 година на южния бряг на канала близо до стария мост)

– Езерово 1 (при ж.п. гарата, открито през 1966 г.)

– Езерово 2 (ТЕЦ „Варна“, открито през 1966 г.)

– Белослав (източният край на Белославското езеро, открито през 1970 г.)

– Повеляново (при гарата, открито през 1970 г.)

– Арсенала (новият цех, открито през 1976 г.)

Селища само от бронзовата епоха:

– Лъджата (стария цех, Езерово-Боаза, открито през 1958 г.)

– Варна 1 (пред бившата фабрика „Христо Ботев“, открито през 1960 г.)

– Балтата (между гарите Повеляново и Разделна – под трасето на ж.п. линията, открито през 1970 г.)

– Страшимирово 2 (моста на старата ж.п. линия, открито през 1970 г.)

– Тополите (пред гарата, открито през 1987 година)