България има ангажимент за възстановяване и укрепване на мира в Черноморския регион, който от все по-рисков трябва да се превърне в регион на развитие, икономическа и енергийна свързаност.

Това заяви президентът Румен Радев по време на участието си в конференцията „Черно море: по-Близкият изток“, организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт“.

Държавният глава подчерта, че войната в Украйна забавя икономическото развитие и пред страните от региона има тежка перспектива, ако не се справят с предизвикателствата пред сигурността. Затова първостепенна задача е преустановяване на военните действия между Русия и Украйна и намиране на решение на конфликта със средствата на дипломацията, за което страната ни трябва да настоява.

„Всеки ден от тази война руши бъдещето на региона“, посочи още президентът и добави, че редицата замразени конфликти в черноморското пространство също влияят върху развитието на страната ни. Румен Радев добави, че България е част от политиката на ЕС за справяне с тези предизвикателства и постигането на устойчиви решения.

Като предизвикателство пред България държавният глава открои изтичането в близко бъдеще на постигнатото отлагане на забраната за внос на петрол от Русия до края на 2024 г. Дефицитът на суров петрол ще доведе до спиране на работата на рафинерията в Бургас и сериозно ще се отрази върху цените на горивата в страната ни и региона. Затова по думите на Румен Радев продължаващата война на Русия срещу Украйна налага скорошна реализация на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, но в обратна посока – „Александруполис-Бургас“, с което страната ни да съхрани възможността за бързи и надеждни доставки на енергийни ресурси и за свързаност в региона.

„Динамиката, която възникна през последните години в търсене на потенциал за подобряване на енергийните, икономическите, транспортните връзки и икономическото развитие в региона, беше прекъсната от войната в Украйна“, посочи още държавният глава. Румен Радев напомни, че тепърва ще се измерват мащабите на деструктивното влияние на този конфликт върху икономиката на България и региона. Това налага и преосмисляне на някои подходи на ЕС за справяне с енергийната криза, така че да не се стига до деиндустриализация, изнасяне на капитали и отслабване на свързаността и икономическото сътрудничество в Европа.

Във форума участваха дипломати, международни анализатори, икономисти, представители на научната общност и студенти.