Българските потребители консумират хляб, произведен от изключително нискокачествено украинско зърно, заразено с канцерогенни патогени. Хиляди тонове влизат в България и остават тук, вместо да преминават транзитно за нуждаещите се държави. Това каза Радослав Христов, бивш передседател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и производител на слънчоглед и пшеница.

Той добави, че българските земеделци предлагат висококачествено зърно, но продукцията им застоява по складовете. Вносът на зърното от Украйна оказва негативно въздействие върху цуните на пшеницата у нас.

По думите на Христов, на заседание на Консултативния съвет по зърното, български производители са занесли проба от пшеница, внесена от Украйна. „Всички държавни органи видяха заключението на независимата лаборатория, която е изследвала зърното. А то е, че житото е „негодно за ползване“, заразено е с микротоксини и има допълнително замърсяване от торове, забранени за ползване в ЕС“, съобщи Христов и добави, че никой не знае къде отива това зърно. Експертът е категоричен, че българите ядем хляб от това нискокачествено, заразено с канцерогенни патогени зърно. Тези въпроси са поставяни многократно на Консултативния съвет по зърното, но досега не са видели бял свят за широката общественост, допълва Христов.

Заключенията, че украинското зърно е негодно за ползване, е потвърдено и от държавната лаборатория на Българската агенция по храните. Пробата на БАБХ, взета лично от служители на агенцията, също не вижда бял свят извън заседанието на Консултативния съвет, твърди Христов.

„Българският потребител и консуматор на уж български хляб трябва да знае какво се случва. Не казвам, че всичкото украинско зърно е заразено и негодно, но една голяма част е“, категоричен е Христов.

Членове на Асоциацията на зърнопроизводителите в Бургас също правят собствени лабораторни изследвания на зърно, разтоварено в местни бази. Пробите са взети още през юли и те показват същото: украинското зърно съдържа канцерогенни патогени, остатъци от забранени в ЕС торове, а хранителният му състав е изключително незадоволителен като качество.

По идентичен начин стои въпросът с вноса на слънчоглед от Украйна. „Слънчогледът се внася и остава у нас. В България той се преработва, после фирмите го изнасят накъдето искат – една част в Гърция, една остава в България, а друга отива като наливно в Ротердам“, обяснява Христов.

И на слънчогледа от Украйна са правени лабораторни проби. „У нас се търгува реколта, ожъната преди две години. След първата година на жътвата, слънчогледът започва да се вкислява и качеството му пада значително, става почти негоден за консумация. А до онзи ден Украйна изнасяше само стари реколти. Това олио го ядем ние“, коментира Христов.

Той задава и въпроса защо, след като слънчогледът се търгува за 2 лева, олиото от 3 лв. стана 6 лв. Вече няколко месеца обаче цената на слънчогледа е 1 лв. „Обяснявам си го с това, че някой в момента реализира толкова огромни печалби, че вие дори не можете да си представите какви са мащабите им“, коментира той. Заради некачествената украинска продукция тонове висококачествен български слънчоглед също залежава по складовете.

Спрямо миналата година цената на земеделските торове е скочила с над 500%.

„Не мога да си позволя да продавам пшеница със супер качество за 60 ст. Дори и така в складовете, пшеницата пак има своите разходи: за заплати на работниците, за горива, за осигуровки, за кредити, свързани с производството“, допълва зърнопроизводителят и допълва, че напролет ще трябва да се поръчват торове, семена и консумативи. „Има Програма за развитие на селските райони, но тя изобщо не работи за земеделските производители“, коментира Христов.