Птиците в земеделските земи продължават да намаляват с най-бързи темпове от всички останали видове – с 37% от 2005 г. досега. Това показват резултатите от мониторинга на широкоразпространените видове птици (МОВП), проведен за 19-а поредна година и организиран от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.

Анализът се базира на 245 места в цялата страна, които са броени поне 3 години в периода 2005-2022 г. През 2022 г. са отчетени най-високият брой места за броене (т.нар. квадрати) за последните 9 години: 122.

В резултат на мониторинга през 2022 г. е оценено състоянието на 80 вида птици, като 26% от тях намаляват – със 7% повече в сравнение с 2021 г. (19%). Нарастващите са 19%, а тези със стабилни тенденции – 18%. Сред най-силно намаляващите видове са селска и градска лястовица, дебелоклюна чучулига, пъдпъдък, домашно врабче. Сред най-уязвимите са насекомоядните видове птици, които намаляват с по-бързи темпове от зърноядните.

Сред основните причини за спада в популациите на птиците е разораването на затревени площи, премахване на синори и ползването на пестициди.

Видовете с най-голямо увеличение са гривяк, фазан и голямо белогушо коприварче.

БДЗП организира онлайн събитие на 27 октомври от 11 часа, на което ще бъдат представени резултатите от проучването, публикувани в доклада за Състоянието на широкоразпространените птици в България за периода 2005–2022 г. Потвърдете участието си в него, за да получите известие, когато излъчването започне. Записът на събитието и докладът ще бъдат достъпни за гледане и изтегляне след приключването му.

Мониторингът на обикновените видове птици е дейност, която започва да се провежда в България през 2004 г. и ни дава информация, освен за състоянието на определени видове, и за състоянието на природата и процесите, които протичат в нея. Преброяването на птиците е инициатива, която се провежда в цяла Европа.

България е страната с най-добре представената схема за мониторинг на Балканския полуостров, с най-голям брой квадрати за изследване и най-дългосрочно и системно функционираща инициатива. Наблюденията от България служат и за множество проучвания, свързани с опазването на птиците и техните местообитания в цяла Европа.