На днешната дата се навършват 85 години от смъртта на Йордан Йовков. Дом-паметникът в Добрич, кръстен на името на Певеца на Добруджа, посвети цялата изминаваща седмица на паметта на писателя. На 15 октомври 1937 година Йордан Йовков умира в Пловдив след тежко боледуване. Поклонението пред таланта и човека Йовков продължава три дни, в които хиляди българи се прощават с една от най-ярките личности на България.

Ако бих имал власт, аз без всякакво колебание бих провъзгласил Йордан Йовков за най-новия български светец. Като праведния Йов той понасяше с удивително търпение до последно издихание всички жестоки болки, които измъчиха през последните години неговото тежко заболяло тяло. И тези ужасни страдания не помрачиха нито за миг необикновената чистота на неговата душа.

Сам крайно беден, Йордан Йовков не завиждаше на никого, нито ламтеше за почести и слава. Само скитането по чужди и неудобни квартири го гнетеше. Често пъти той недоволно въздишаше:

"Имам една-единствена мечта. Да мога някъде в покрайнините на града, като „бездомниците“, да си струпам една колибка от две стаи и кухня. И то не от желание да бъда собственик, а да мога да поставя писмената си маса под един покрив, който да знам, че е мой. Искам несмущаван от никого и на тишина да работя".

Това пише 40 дни след смъртта на писателя Димо Сяров в неговите спомени за Йовков.

По думите на Сяров Йовков страда от стомашни заболявания. По настояване на неговите близки през септември отива да се лекува в Хисаря, каза за БНР уредникът в Дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич Кремена Митева.

"Ние сме виждали негови бележки, където е изписано - "Хисаря, Хисаря, Хисаря - много съмнения". Не е искал да тръгне за Хисаря. Явно е имал лошо предчувствие. Там отсяда във вила "Петрович". Първоначално се чувства много добре, след това рязко се влошава състоянието му и се налага да потърси болнично лечение и така попада в Католическата болница в Пловдив - сега Военна болница. Опитват се да установят каква е причината за неговото страдание. Налага се да му направят мини разрез, за да видят какво се случва и се оказва, че виждат много голям с размерите на детска главичка доброкачествен тумор".

В Пловдив спонтанно се организира комитет, в който участие взема и Петър Динеков. Този комитет предлага да се снеме маска от лицето на Йовков. Предполага се, че това прави известният български скулптор Кирил Тодоров.

Цяла интелектуална България е потресена от смъртта на Йовков. Радио София съобщава тъжната вест и в знак на траур спира своето излъчване. На следващия ден, 16 октомври, точно в 11.00 часа тленните останки на Йовков са изнесени от болницата и стотици пловдивчани излизат на траурното шествие. След това тялото му е положено в специален вагон и отпътува с влака за София. Междувременно министърът на народното просвещение д-р Николаев назначава комитет по организацията на погребението, начело с Владимир Василев, който е личен приятел на писателя и редактор на сп. „Златорог“.

Същият ден - 16 октомври Министерството на просвещението пише писмо до Столичната община. Моли да се намери подходящо и безплатно място и в неделя - 17 октомври са посрещнати тленните останки на Йовков на жп гарата в София.

"Тялото е изложено за поклонение в църквата "Света София".

Твърди се, че поклонението започва през деня и продължава до 10 часа на 18 октомври. На стража до ковчега стоят по двама писатели, които се сменят на всеки час.

"В 10 часа започва официалното опело, отслужено от самия митрополит Стефан в съслужение със Софийското духовенство и с Народната опера. Присъстват официални лица в църквата произнася реч и министърът на Народното просвещение Добри Немиров като председател на Съюза на българските писатели, професор Александър Балабанов, писателят Константин Петканов, Емануил Попдимитров, представителят на Добруджанската организация в София Ангел Стоянов".

След опелото в църквата „Св. София“ процесията тръгва по централната градска част. Снимки са документирали хилядите хора, които изпълват площада пред катедралата „Св. Александър Невски“.

Някои от литературните ни издания посвещават цели броеве на Йордан Йовков, а през месец ноември излиза специално издание, редактирано от Светослав Минков и наречено „Йовков лист“. Ангел Каралийчев е сред многото автори, които посвещават свои творби на Йовков и пише стихотворение за него.