Йона Пеловска/ Да Зайн е художник/режисьор и доктор по философия, заинтригувана от човешката способност да генерира реалности. Тя фокусира на изкуството като посредник между възприятието и сънуването, изследвайки границите на художествения език чрез отворен транс-медиумен подход. Образованието й в кино режисура е продължение на ранното й обучение по визуални изкуства, което маркира кинематографичните технологии, медиите на светлината и времето, като неин предпочитан художествен инструмент.
Йона Пеловска е носител на редица стипендии и отличия, и е представяла работата си на фестивали, в академични институции и галерии в Европа и Северна Амрика. Това е първата й изложба в България.
Извлечена от сънищата, от трептенето на мисълта, моята работа изследва начините, по които сглобяваме сетивната реалност. Какво може да направи една форма, как създава връзки и как ги губи, докъде може да артикулира смисъл? Когато бъде изтласкан до границите си, езикът се разпада, разкривайки смисъл отвъд ограничения. Така стилът ми произлиза от прекъсването на разказа, от грешката, пропуска, загубата на кохерентност. Той тече през различни медии, които са като превозни средства на сън/мисъл. От дълбините на ума и времето, от древни прозрения и практики на сънуването, моята работа мобилизира електрическата сила на новите технологии, за да възкреси изкуството като чудодейното ограничение, което отваря гледка към
безкрайността – изкуството като артикулация между познатото и непознатото.
Блясъкът на този мистериозен свят - красотата, която струи из битието, карайки всичко да се разгръща - вдъхновява работата ми. Пламъчето може да дойде от лъч светлина, объркване, идея, поглед, разхвърляно чекмедже. И така, каня зрителите да се объркат, да пропуснат разсъжденията, да допуснат непознатото, неразбираемото, да си спомнят забравената тишина на битието. Нека заедно вплетем една лента на Мьобиус от поетично време и рационално пространство в една нова реалност – еднa ониричнa експлозия на свят и ум.
безкрайността – изкуството като артикулация между познатото и непознатото.
Блясъкът на този мистериозен свят - красотата, която струи из битието, карайки всичко да се разгръща - вдъхновява работата ми. Пламъчето може да дойде от лъч светлина, объркване, идея, поглед, разхвърляно чекмедже. И така, каня зрителите да се объркат, да пропуснат разсъжденията, да допуснат непознатото, неразбираемото, да си спомнят забравената тишина на битието. Нека заедно вплетем една лента на Мьобиус от поетично време и рационално пространство в една нова реалност – еднa ониричнa експлозия на свят и ум.