"Ще имаме наистина висока инфлация, поне в средносрочен план. Най-вероятно ще имаме доста забавен растеж, ако не вървим към рецесия, ако войната продължи следващите няколко месеца или дори година, което изглежда доста вероятно."

Това каза пред БНР икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Според него се намираме в "агресивна инфлационна ситуация".

Увеличението на пенсиите доведе до доста изпреварващ спрямо инфлацията ръст на доходите. При работещите ръстът на доходите е едва 6%, тоест имаме реално обедняване на работещите и леко "забогатяване" на пенсионерите, отчитайки много ниската база при тях, коментира Николов в предаването "Преди всички".

Доходите от социална помощ растат с 2% при инфлация от 17%, говорим за обедняване от осем пъти, ако някой разчита само на социални помощи, отбеляза още експертът.

Гарантираният минимален доход у нас е 75 лева, не е променян от десетилетие, получават го по-малко от 80 000 души по данни на Агенцията за социално подпомагане, припомни икономистът.

Минималната заплата е доста сериозна пречка за най-младите и най-необразованите в достъпа им към пазара на труда. Колкото повече тя расте, толкова пазарът на труда става по-недостъпен, а за работодателите става по-трудно да наемат млади, неподготвени кадри, изтъкна Адриан Николов. По думите му при много висока безработица увеличаването на МРЗ е "много лоша идея".

"Като цяло напоследък в Европа не се гледа с голямо презрение към неразумната парична политика в краткосрочен план. От няколко години се намираме в ситуация, която е доста извънредна – трябва да гасим поредица от пожари. Вземането на още дълг и излизането на дефицит е едно от решенията. В дългосрочен план тази цел изглежда важна и необходима, но на този етап не изглежда като най-важното нещо, което трябва да преследваме", каза още Николов.

Относно последните огласени от Брюксел идеи за извънредни правомощия за справяне с веригите на доставки, включващи централизирано планиране на производството на стоки и тяхното складиране, Адриан Николов посочи:

"Доста ми прилича на планов подход. (…) Персонално се съмнявам, че има такъв работещ пример. Би ми било много интересно, ако някой посочи къде и как работи такъв тип планиране на бъдещи нужди на централно ниво от страна на държавата и съответно раздаване на заповеди на свободен бизнес какво, как, кога да произвежда и кога да го складира."

Последните няколко кризи настъпиха буквално за дни и седмици и няма как една администрация да ги предскаже, както и да накара бизнеса да произвежда и да трупа резерви през това време, категоричен е икономистът.