Фирма, ощетена от противоречащ на правото на Европейския съюз (ПЕС) закон, осъди Народното събрание и Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата агенция за приватизация) да ѝ платят над 200 000 лв. обезщетение.

Решениетое окончателно и идва 14 години след поставянето на началото на казуса. В основата му стои една разпоредба, срещу чиято отмяна държавата демонстрира изключително упорство, въпреки настояването на Европейската комисия и на върховни съдии да бъде премахната, защото противоречи не само на ПЕС, но и на Конституцията. А след като беше принудена да я отмени, със същото упорство настоява, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я прилагали, не трябва да носят отговорност.

Става дума за отменения през май 2015 г. параграф 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България още през 2012 г., защото погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Въпреки заплахата от санкции, парламентът протака три години отмяната ѝ, като в продължение на две години „държа на трупчета“ законопроекта (приет на първо четене, но необсъден на второ), с който се изпълнява настояването на Брюксел тя да бъде премахната. Това се случи чак през юни 2015 г. Като междувременно състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради отмяната ѝ до решение не се стигна). Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС.

След отмяната на §8 пострадали от действието му дружества заведоха дела за обезщетения и едно от тях е бившето държавно предприятие „Изгрев“.

Искът му е насочен срещу Народното събрание – приело и неотменило разпоредбата след влизането на България в ЕС, и срещу АППК, която я е приложила срещу него. „Лекс“ е представял казуса „първопроходец“ – на старозагорското дружество „Завод за каучукови уплътнители“, който беше по дело, заведено още преди парламентът да отмени §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката заради него, тук) и тъй като проправяше пътя в практиката, то отне 7 години. Заведеният след него иск на „Изгрев“ обаче отнема също толкова време за решаване, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и съответно не трябва да плащат, за съществуването и приложението на разпоредба, нарушаваща правото на ЕС, е също толкова голямо.