В периода 29.08-31.08.2022 г. ИССИ на КНСБ проведе второ експресно проучване относно настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на месец юли.

Заключението им е, че намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите, научи Moreto.net

Проучването обхвана 22 областни града. Регистрирани са цените на дребно в малки и големи търговски обекти. За целите на изследването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на допълнителна обработка с цел достигане на стойността на продукта за „килограм“. По отношение на цените на брашното не са направени допълнителни калкулации, тъй като са отчитани стандартни разфасовки – пакети по килограм.

Второто поред изследване показва намаляване на цените на хляба, като отчетеният спад спрямо края на юни варира между 1% и 11%. Запазва се наблюдаваната и по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб, а именно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8% – 11% спрямо края на юни.

Изследването отново потвърждава наличието на неравномерно намаляване на цените в страната. По-конкретно, различията в темпа на понижение на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място.

По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности на хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на хляб намалението все още е пренебрежително ниско, въпреки намалената данъчна ставка, както на брашното, така и на хляба.

Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по- силно намаление в цените на различните видове хляб (особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството си, вкл. микс от семена). Същевременно в малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб.

Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се отчита по-сериозен темп на намаление (вкл. и в малките магазини). Това отново може да бъде оправдано с изоставането на тези места в началото на въвеждане на мярката поради изчакването на търговците тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики.

НСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно ДДС е данък върху потреблението и неговото намаление трябва цели ефект върху това потребление. Дори да е премахнат (нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт.

Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ настоява от години. Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС. Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка реално се подпомогна бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. Всъщност, настоящото изследване потвърждава точно тези наши изводи, тъй като в момента отчетените спадове са на половината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки, както на хляба, така и на брашното.

Тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лв., при това тя се оказа не достатъчно ефективна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11.4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период.

В заключение – намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото.