Преди дни за първи път от много години на фона на опустошителната суша в Испания се появиха Долмените от Гуадалперал, известни още като съкровището на Гуадалперал и Испанския Стоунхендж, пише Evening Standard.

Камъните са открити на река Тахо в Уелва, в провинция, която граничи с най-южната част на границата на Испания с Португалия, недалеч от река Гуадиана.

„За нас това е рядка възможност за достъп до комплекса“, отбелязва археологът Енрике Седильо от университета Комплутенсе в Мадрид.

За първи път историческият паметник е открит от немския археолог Хуго Обермайер през 1926 г. Но още през 1963 г. е наводнен поради проект за развитие на селските райони под диктатурата на Франсиско Франко.

Фактът, че в района на Ла Торе-Ла Янера са концентрирани мигалитни елементи с голямо разнообразие и в добро състояние, му придава голяма стойност - казва Примитива Буено, професор по праистория в испанския университет в Алкала и съдиректор на проекта.

Оттогава е виждан изцяло само четири пъти. Както отбелязва Хосе Антонио Линарес от Университета в Уелва, това е най-голямата и най-разнообразна колекция от стоящи камъни, групирани заедно на Пиренейския полуостров.



Според експерти най-старите стоящи камъни са били издигнати през втората половина на шестото или петото хилядолетие пр.н.е. Долмените са камъни, поставени вертикално, за да поддържат плосък връх, често служещи като гробници. Въпреки че те могат да бъдат намерени в цяла Европа, все още няма информация кой ги е построил и защо.

В момента най-разпространената теория е, че този исторически паметник е бил използван за гробове. Експертите стигнали до това заключение въз основа на човешките останки, открити до камъните. В момента исторически и туристически сдружения настояват камъните да бъдат преместени за съхранение. Още през 2019 г. била създадена петиция с настояване структурата да бъде преместена от река Тахо. В нея има над 45 000 подписа.

„Тези долмени имат огромна ценност. Затова трябва да ги преместим на безопасно място възможно най-скоро“, се казва в петицията.

Отбелязва се също, че структурата бързо се разрушава, тъй като камъните са станали порести и напукани на места. Ако конструкцията не бъде преместена, тя може да се разруши. По-рано британски археолог установи, че Стоунхендж е бил използван като слънчев календар, но според друго изследване той може да служил като гробище.