„Хората си мислят, че на Антарктида има много малко видове - едни пингвини, тюлени, но всъщност е гореща точка на биоразнообразие, колкото и да е студено там“, коментира ученият.
Самият той е биолог и се занимава с изследването на разкообразни.
Изследователят обясни, че в нашето Черно море от групата ракообразни амфиподи има 65 вида, в Южния океан те са над 1300 вида.
„Ние само в нашия залив вече сме минали 78 вида картотекирани. Някои от тях са и нови. Нашето място е много интересно, с огромно биоразнообразие“, каза още доц. Кендеров.
Той допълни, че тези ракообразни са гръбнака на цялата дънна екосистема. Служат за храна на всичко- на рибите, на по-големите безгръбначни, на китовете, на делфините, на тюлените. Част от тези рачета, които не живеят на дъното, а плават на огромни ята, са най-големите по биомаса микроорганизми на планетата. Изчезвайки, цялата екосистема се прекъсва.
Доц. Кендеров е бил на Ледения континент с изседователска цел няколко пъти.
„Първото впечатление е за един сбъднат сън. Когато човек мечтае години, а аз се борих поне десетина години да стигна до това място, и види от борда на кораба види в мъглата една малка схлупена къщичка, първо видях основната сграда- оранжева на цвят, става така все едно не си се събудил, а сънуваш. Тази мечта е мечта на много хора, но само около 250 човека българи са имали възможност да посетят това място. Наистина е много отдалечено и е много трудно да се стигне. По две седмици са пътуванията до там“, разказа ученият.
Изследователят споделя, че магията на мястото пленява хората веднага.
„Там сме други. Там сме много по-чисти, по-добри и по-усещащи света. Който какъвто е, по-добър е там. Това е сигурно. Най-малко сме принудени да сме такива, защото обществото е до 25 човека. Всички трябва да се спогаждаме по някакъв начин, защото всеки има някаква задача- от готвача до командира на базата. Мястото е страхотно, но си има и постоянна работа. Ние не сме там на почивка или разходка. Всеки има много натоварена програма. И аз така се и чувствах. Отиваш и имаш един или два месеца и не знаеш дали ще дойдеш пак, така че работиш денонощно. Трудностите, които срещат учените на място, са може би да преодолеем себе си, гордостта си, да сме смирени. Това е един храм на науката и на природата и трябва да уважаваме. Някои хора отиват амбициозно, но бързо се примиряват. Това е една ледена кралица, която не я интересува кой си и колко си голям. Големите хора наистина са малко и проф. Пимпирев е един от тях“, каза още до. Кендеров.