За военния моряк (в строя или от резерва) няма по-тъжна гледка от бракуван военен кораб. А такива и във Варна, и в Атия има. Във Варна са три, в Атия – няколко пъти повече. Към тях по време на криза няма никакъв интерес. Нито за рязане на скрап, нито за продажба „за в движение”. Във Военноморска база Варна „джакпотът” на пръв поглед удари подводницата „Надежда”. Тя бе предадена от Министерството на отбраната на Община Варна за преобразуването й в музей. За тази година обаче пари за тази цел общината няма и „Надежда” ще продължи да ръждясва безнадеждно.

Безнадеждно е и бъдещето на хидрографския кораб „Адмирал Бранимир Орманов”. Преди бракуването му Соломон Паси бе дал надежди, че ще намери пари за ремонта му и за превръщането му в кораб за българските полярни експедиции. Но политиците са за това – да обещават и да не изпълняват. Като че ли с най-радостна съдба засега е екс-миночистачът „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”. Той си остана в района на дивизиона противоминни кораби и успешно продължава да служи, макар и в ролята на плаващ склад. В по-добри времена еднотипен на него миночистач бе продаден на турски корабособственик, който и до ден днешен успешно го експлоатира като пристанищен влекач. Засега обаче кризата не дава възможност за такава „кариера” на някогашния боен кораб с бордови номер 34.