Златни пясъци и Св. Константин и Елена са двата по-големи курорта във варненска община. Първият е по-нов и води началото си от 1958 година с построяването на хотел „Родина“. За произхода на имената на двата комплекса разказва Светослав Аджемлерски в своя публикация „За старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна“ в издание на Съюза на учените във Варна , научи Moreto.net.

Курортен комплекс Златни пясъци се намира на 13 км от центъра на Варна. По брега му в протежение на 3,7 км, се простира широка до 70 м плажна ивица със ситен, златистожълт пясък.

В миналото местността се нарича Узун кум. Названието произлиза от турските думи „узун“, което означава дълъг, продължителен и „кум“, което означава - пясък, прах. Буквалният превод е „Дългият пясък“. Турците му казват още Алтън кумлар, което буквално означава Златни пясъци. Именно това име получава районът през 1942 година.

„Според един варненец името на комплекса идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от това място са добивани златни частици“, посочва Аджемлерски.

Курортен комплекс Св. Константин и Елена е първият модерен курортен комплекс в България. Разположен е в района на манастира „Св. Константин”. Твърди се, че духовната обител е основана през 1713 година. Според друго становище датира от ХІV–ХV век.

В началото на ХХ век около него е създадено летовище, което се нарича „Св. Константин“. Среща се и като Морски санаториум „Св. Константин“ или Санаториум „Св. Константин“ – Варна.

Светите равноапостоли Константин и Елена са император Константин І Велики и майка му Елена, ревностна християнка. През 313 година той дава на християнството статут, равен с този на другите религии в Римската империя.

В средата на ХХ век летовището придобива световна слава. През 1948 година курортът е назован Дружба. През 1993 година е наречен Св. Константин и Елена. Понякога го наричат и Св. Константин.

Името Константин произлиза от латинското Constantinus, от Constans, - antis – ’постоянен, твърд, спокоен. Името Елена идва от гръцкото Helene, от hele – ’слънчева светлина.

„В северния край на КК „Св. Константин и Елена“ на склона при днешния крайморски комплекс „Слънчев ден“, в местност Кокодива, е имало старо селище с това име. През римската и ранновизантийската епохи то се разраства и преминава над днешното шосе Варна – Златни пясъци. Най-ранните следи от заселване там са от каменно-медната епоха (ІV хил. пр. н. е.). Има следи и от обитаване по- късно – през ранножелязната, елинистическата, римската, ранновизантийската и старобългарската епохи. Според Александър Минчев името на селището – Кокодива, няма значение на български или някой от другите езици, които са говорени тук в миналото. Стари жители на кв. „Виница“ го произнасят и като Кокодева. Дева в тракийски език означава ’град, крепост или селище’. Колегата Минчев е записал и легенда. Според нея, названието на селището е съставено от имената на мъж и жена – Коко и Дева, които били първите заселници на това място и дошли с кораб. В Кокодива е намерена мраморна оброчна плочка на Херакъл от ІІ–ІІІ век с надпис-посвещение от тракиеца Коокус Диарзиу. Минчев допуска, че названието на селището – Кокодива, Кокодева, може да се тълкува като ’град на Коокос’“, пише Аджемлерски.