Станала емблематична с приноса си за развитието на уменията на поколения млади таланти в морската столица, Школата по изобразително изкуство, водена от Радко Мурзов, артист и педагог със забележително присъствие в творческия живот на Варна, празнува тази година 50-годишен юбилей.

Представителна експозиция на създаденото през годините от възпитаниците на международно признатата школа се открива на 9 юли от 18.30 ч. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна, научи Moreto.net.

Голямата изложба ще може да се види до 29 юли на третия етаж в Градската художествена галерия.

Малки музиканти и балерини от комплекса ще поднесат артистичен поздрав по време на откриването в събота вечер.

Изложбата включва няколко раздела, проследяващи развитието на школата и творческите постижения на участниците в нея. “Шедьоври на детската рисунка” са творби, които обичайно се експонират в детския отдел на РБ “Пенчо Славейков” - Варна, където от три години насам оформят своеобразна галерия на детската рисунка. Това са 55 рамкирани рисунки на деца, които са станали вече известни художници.

Вторият раздел е за съвременни възпитаници на Радко Мурзов - 26 деца, третият раздел е за ученици от НУИ “Добри Христов”, които продължават своето обучение и в школата. Четвъртият раздел показва документи и награди, свързани с историята на школата, която е представяна в изложби в Санкт Петербург, Маями и Лондон, а петият - продукция на международните пленери “Човекът и природата”, провеждани от школата по Северното Черноморие. 15-ият пленер ще бъде проведен тази година в курорта Албена.

Уважаваният ръководител на школата Радко Мурзов споделя пред Нина Локмаджиева историята на създаването и утвърждаването на своята школа по рисуване, превърнала се в една от артистичните традиции на Варна.

“Дойдох във Варна след като бях вече завършил Академията в София и бях работил една година в Кремиковци, вече бях семеен. Още при идването ми Маргарита Денева, която наскоро чества с изложба 90-годишнината си, ми предложи мястото на преподавател в Пионерския дом, което трябвало тя да заеме. Двамата със съпруга й Христо Веков бяха много известни художници, бяха много заети тогава. По някаква щастлива случайност започнах така, в началото с две групи. Година глед година, неусетно изминаха 50 години.

През тях школата претърпя много структурни и много териториални промени - местихме се от ул. “Димитър Благоев” на ул. “Пушкин” 7, на бул. “Княз Борис” 65. Когато там приватизираха цялото здание, трябваше и аз да се изнеса с школата, макар че бяхме създали много хубава атмосфера в бившия клуб на културните дейци, бяхме го превърнали в една спонтанна Галерия на детската рисунка. Имах разни обещания, но накрая бях принуден да преместя школата на собствена територия на ул. “Зеленика” 18, където имах голямо ателие и подходящи условия за школата. Това са 50 години в борба за запазване на самата школа, за утвърждаване на методическите принципи, които изповядвам.

3500 деца са минали през школата по изобразително изкуство за 50 години, 85 от тях завършиха висше художествено образование, огромен брой награди имаме, получени от чужбина от участие на международни конкурси по цял свят. Пристигнали са от 28 страни от всички континенти - над 450 награди - дипломи, 99 медала... Това са постижения на школата, които сега показвам в изложбата “50 години школа по живопис” в Градската галерия на Варна.

Обучението в школата е в две степени - първата е за деца до 12 години, а втората е подготвителен курс за кандидатстване в средните и висши художествени училища, тя е за възрастовата група от 13 до 18 години. Така едно дете може да започне при мен на 5-6 години и да завърши на 18 години. Имам деца, които са били 11 години непрекъснато в моята школа, те са сърцевината на школата, други се занимават по 2-3 месеца или по 2-3 години и после си заминават. Така протича един естествен избор, защото детските интереси не са много трайни, но именно в школата младите таланти избистрят своите интереси.

Интересен е процесът на трансформиране на спонтанната детска рисунка, в която водят интуицията и подсъзнателното, към творчеството във втората възрастова група. Твърде различни са като методика двете групи. Преминаването към натурно рисуване става след пубертета - детето изчезва и на неговото място се появява един човек, гледа на света с очите на зрелостта, развива усет за перспектива и за пропорции. А в детската рисунка, именно отсъствието на перспектива и пропорции е очарователно, но задължително е в нея да присъстват цвят, експресия, композиция и идеята, която да впечатлява зрителя.

В изложбата в Градската художествена галерия на Варна ще има мои възпитаници на възраст от 6 до 18 години, като тези над 11-годишна възраст са вече ученици в НУИ “Добри Христов”.

Тази изложба ще е венец и завършек на моя труд - предполагам и последния ми честван юбилей. Миналата година отбелязах с големи изложби моята 80-годишнина, а тази година - половин век на школата. През 1971-72 учебна година дойдох във Варна, започнах школата по една случайност, а ето, че продължавам да я ръководя и докато съм жив и здрав ще бъда с децата и школата.

Методиката, на която се основава работата на моята школа, е спонтанният подход. При него преподавателят трябва да стои дискретно, без да се намесва, неговата роля да бъде много дозирана, премерена, предимно в оценъчния момент на края. А не да рисува върху рисунките не децата, да прилага своите технически похвати и да стига до едно унифициране и убиване на творческото детско начало, за което са характерни наивитетът и експресията. Без тях няма детска рисунка. Детето трябва със собствените си ръчички да прави своята рисунка. Аз присъствам мълчаливо, накрая давам оценка.

Но в самота начало изисквам от децата да имат в скицника си проект, да имат набелязана идея и вече в нея се намесвам, обсъждаме намеренията на детето, но то си остава самостоятелен творец, аз само очертавам някои насоки, които да има предвид при изграждане на картината. За съжаление много от ръководителите на школи по рисуване създават себеподобия на своя маниер и такива школи са много скучни, еднотипни, унифицирани, защото ръководителят смята, че неговият авторитет е в основата, а не личността на детето. А точно тя трябва да е водеща. Свободата е необходимост и за зрелия творец, и да детето. При мене децата скачат, забавляват се, радват се. Защото творчество се създава не с дидактика и назидание, а със свобода.”

Радко Мурзов е роден в село Козаре, община Карнобат. Израства и учи в Карнобат. Дипломира се в специалност “Руска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава руски език в село Козичино и в град Поморие. През 1964 г. е приет в Художествената академия в София. Завършва специалност “Живопис” в ателието на проф. Илия Петров и проф. Петър Михайлов през 1970 г. Работи като художник в Металургичен комбинат „Кремиковци”.

През 1971 г. се установява във Варна. През 1976 г. е приет за член на СБХ. През 1977 г. е назначен за Главен специалист по изобразително изкуство в Окръжния съвет по култура – Варна. През 1978 г. напуска длъжността и работи като художник на свободна практика.

От 1971 г. ръководи “Детска школа по живопис” във Варна, получила множество медали и грамоти от национални и международни конкурси на детската рисунка. Представял е изкуството си в над 35 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, както и в множество колективни изложби в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония, Португалия. Удостоен е със следните награди: Награда „Варна” - 2005 г., Почетен знак на кмета на Варна – 2010 г., Почетен знак на кмета на Карнобат – 2011 г., Почетен знак на кмета на Поморие – 2020 г. Отличен е с най-високото признание на обществеността на Варна „Почетен гражданин на Варна” – 2016 г.

Миналата година Радко Мурзов подреди мащабна ретроспективна изложба в експозиционните зали на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 в София и съпътстващата изложба на Националните литературни празници „Яворови дни” в Градската галерия в Поморие, а в художествения музей “Георги Велчев” във Варна - камерна изложба „Рисунки”.