Липсата на международна солидарност, която пандемията показа, особено след като богатите страни получиха по-ранен и пълен достъп до ваксини срещу Covid-19, доведе до обещания, че ситуацията няма да се повтори „никога повече“, пише Financial Times.

Никога повече не трябва да се премълчават жизненоважните данни за открито огнище; никога повече по-богатите страни не трябва да изоставят по-бедните в търсене на средства, медикаменти и ваксини.

В светлината на настоящото разпространение на маймунската шарка подобни обещания изглеждат напразни. Страните с високи доходи отново се борят за ваксини, до които африканските държави биха имали ограничен достъп, въпреки че болестта съществува в Централна и Западна Африка от десетилетия.

70 са смъртните случаи в следствие на маймунска шарка през тази година в Африка, няма данни за жертви сред над 4000-те случая, регистрирани извън континента.

„Мястото за стартиране на ваксинации трябва да бъде Африка и никъде другаде“, заяви Ахмед Огуел, ръководител на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Възвишеният идеал за глобалното здраве като обществено благо отново се разклаща пред националните интереси. Фрагментираният отговор не е проблем само при контролирането на маймунската шарка. Това също така сигнализира за проблеми по отношение на глобалния договор при пандемия (Международен договор за превенция и готовност при пандемии), който се изготвя в момента и трябва да обвърже държавите с колективни действия в името на общото благо. Консултативен панел, който се срещна в рамките на Световната здравна организация миналата седмица, реши да не определя маймунската шарка като извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение.

Това е „голяма грешка“, като се има предвид, че ограничаването на разпространението на болестта засега се забавя, коментира Грег Гонсалвес, епидемиолог от Университета в Йейл.

Все пак СЗО може да промени тактиката си, ако болестта стане по-тежка и се разпространи сред различни групи. Предварителни изследвания, публикувани миналата седмица, показват, че вирусът се развива по-бързо от очакваното. И огнището, засягащо 48 държави досега, не отшумява.

Великобритания съобщава за над 900 случая до 27 юни. Испания и Германия също отчитат висок брой на заразените.

Междувременно едно от предложените средства за защита е договорът на СЗО за готовност за пандемия, понякога наричан глобален договор за пандемия. Законово той ще обвърже подписалите го с практики като навременното споделяне на данни. Първата му чернова ще бъде публикувана през август.

Договорът вече е обект на фалшиви твърдения, че ще лиши държавите от суверенитет и ще наложи мерки, включително лишаване от свобода за неваксинираните. Истинските пречки са по-прозаични: тъй като СЗО е по-скоро техническа агенция, отколкото юридическа, би ли могла да наложи договорните задължения?

Според Марк Екълстън-Търнър, експерт по глобално здравно право в Кралския колеж в Лондон, договорът може да се провали, защото е инструмент, предназначен да изяснява, а не да заличава дисбаланса на силите между нациите.

Ранните версии, казва той, изглежда принуждават страните с ниски и средни доходи незабавно да споделят проби и данни, давайки на други страни време да затворят границите си и да се запасят с медикаменти, ваксини и защитно оборудване - но без да гарантират справедлив достъп до тези лекарства и ваксини в замяна.

„Фундаменталният проблем с нашата система и проблемът, който договорът в момента съдържа, е, че извадките, данните и информацията на страните с ниски и средни доходи са обществени блага и трябва да се споделят за благото на човечеството, докато ваксините и други медикаменти са частни стоки, които са съхранявани и достъпни само за най-богатите в света“.

Договорите са правни инструменти, предназначени както да обвързват, така и да защитават всички страни. Но лекарството не трябва да оставя пациента в по-тежко състояние.

Без внимателно изготвяне на сценарий договорът за пандемия рискува да защити страните с високи доходи, без да ги обвързва, и да обвърже страните с ниски и средни доходи, без да ги защитава.