Докато руското нахлуване в Украйна сее разрушения в периферията на Европейския съюз, блокът е готов да привлече най-новия си член по-близо до себе си, пише Bloomberg. Франция може би ще внесе предложение за прием на Хърватия в Шенгенската зона преди края на ротационното си председателство на ЕС на 30 юни.

Хърватия, която се присъедини към ЕС преди почти десетилетие, е на път да стане член на Шенгенската зона - зоната без паспорти, простираща се от арктическото крайбрежие на Норвегия до атлантическото крайбрежие на Испания и гръцките острови в Егейско море. Страната се надява да получи одобрение, за да може да премахне граничните си пунктове с ЕС, когато се присъедини към еврозоната на 1 януари.

След като получи разрешение, влизането в Шенген ще улесни преминаването на повече от 10 млн. европейци, които всяка година пътуват до адриатическите брегове на Хърватия за почивка, което е стимул за нейната икономика. За ЕС това означава задълбочаване на ангажимента към един някога бурен балкански регион, в който войната в Украйна подчерта риска от липса на по-тясно сътрудничество с държави, които също са цел в борбата с Русия за влияние.

"Войната в Украйна, водена от Русия, призовава нас, европейците, да бъдем по-единни от преди", заяви пред Bloomberg Гаел Вейсиер, посланик на Франция в Загреб. "Шенген ще бъде по-силен с Хърватия в редиците си, а не извън тях."

Решението обаче крие рискове. Макар да цели укрепване на единството в ЕС, Хърватия на практика ще прескочи две други членки - Румъния и България - които се надпреварват да влязат в Шенген, откакто се присъединиха към блока през 2007 г. Те бяха възпрепятствани поради опасения, свързани с корупцията и способността им да защитят границите си.

Някои страни от ЕС се опасяват, че Хърватия ще се затрудни да защити 1000-километровата си граница с Босна и Херцеговина - страна, която се нарежда сред най-бедните и корумпирани държави в Европа и се намира на един от основните маршрути на мигрантите от Близкия изток и Африка към Западна Европа. За сравнение, сегашната външна граница на Шенген между Словения и Хърватия е 668 км.

Според хърватския министър-председател Андрей Пленкович лидерите на ЕС вероятно ще вземат окончателно решение страната му да стане 27-ият член на Шенгенското пространство някъде през есента. Според френски служител, пожелал да не бъде назоваван заради деликатността на дискусиите, Франция ще внесе предложение преди края на ротационното си председателство на ЕС на 30 юни.

"Работихме много усилено, за да изпълним критериите", заяви Пленкович пред депутатите в Европейския парламент в сряда. "Трябва да се присъединим към тази по-задълбочена интеграция на 1 януари."

400 млн.

Освен че 3,9 млн. души от Хърватия ще се прибавят към над 400-те милиона, които вече могат да пътуват свободно в Шенгенското пространство, това може да изпрати сигнал и на други страни от Западните Балкани, особено на остатъците от бивша Югославия, че пътят към по-дълбока интеграция с ЕС не е затворен.

След като Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС, в целия регион се засилва загрижеността - дори когато на претендентите, сред които Северна Македония и Албания, беше попречено да започнат преговори за членство. Усилията на кандидатите Сърбия и Черна гора да придвижат процесите си за членство също забуксуваха, което даде възможност на Москва и Пекин да привлекат инвестиции в региона.

"Стратегическата цел на Русия е да дестабилизира тази част от Балканите", заяви по телефона Ведрана Прибичевич, старши преподавател в Загребското училище по икономика и мениджмънт. "ЕС има шанс да приобщи още по-силно тези страни към себе си и да предотврати разрастването на конфликти в региона."

Все още има нерешени проблеми. Някои членове на Шенген, като Нидерландия, изразиха загриженост относно готовността на Хърватия да контролира границите си. Словения подкрепя допускането на Хърватия, но сигнализира, че може да се наложи да се извършат реформи, включително по отношение на контрола на вътрешните граници, които спорадично се появяваха отново по време на пандемията, преди да бъдат приети нови влизания.

Присъединяването към Шенген - зоната е кръстена на люксембургския град, където е създадена през 1985 г. - ще бъде от полза най-вече за икономиката на Хърватия. То ще направи страната по-привлекателна за инвеститорите и ще бъде от полза за туристите, чиито посещения съставляват около една пета от икономиката на страната. След като влязат в Шенген, хората, които посещават Европа от чужбина, ще могат да пресичат границите без спиране, а европейците ще имат по-малко проблеми да стигнат до плажа.

"Това, че няма да се налага да се притесняваме за задръствания на границата със Словения, ще премахне много от неприятностите по време на пътуването", казва Ричард Шварц, швед, който често прекарва часове в чакане да премине в Хърватия от северната ѝ съседка Словения, когато всяка година пътува до полуостров Истрия.

Според базирания в Загреб Институт по туризъм почти четири пети от туристите идват в Хърватия с автомобили и автобуси. И макар пандемията да намали броя им през миналата година, пристигналите чужденци са били повече от 10,6 милиона, които са похарчили 9,1 милиарда евро.

"Ползите от влизането на Хърватия в Шенген със сигурност ще надхвърлят сферата на туризма", заяви миналата седмица Горан Сараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара. "Присъединяването към Шенген би увеличило инвестициите в пограничните области, би намалило транспортните разходи и като цяло би улеснило живота."