"Хърватия заслужава да e в еврозоната. Тя си направи плана, започна да променя законите си преди тази година, има силен политически консенсус за влизане в еврозоната. Положи много усилия, но трудностите тепърва предстоят".

Това коментира пред БНР проф. Даниела Бобева, икономист и преподавател.

И подчерта, че ако една държава иска да приеме еврото, но проблем ѝ е дефицитът, то тя може да се справи – като не харчи повече и да държи дефицита си в рамките на 3%.

"Не можем да се сравняваме с Хърватия. Страната не беше във валутен борд като нас. При нас ще има по-малко промени. Хърватия натрупа голям потенциал със скок в инфлацията. Имаше повече разходи. Не съм съгласна с предвиждането на ЕЦБ, че дефицитът и дългът на Хърватия ще спаднат през тази година".

В предаването "Хоризонт за вас" тя посочи, че у нас са се натрупали доста проблеми:

"И да влезеш в еврозоната, когато тя е с възходяща инфлация и с рискове за рецесия, това съдържа допълнителни рискове. Разколебаването идва и от друга гледна точка – скептицизмът на хората към еврото нараства с времето. Затова политиците имат нелека задача да убедят хората, че това е пътят".

По думите ѝ, ако сме достатъчно приемливи за политическия елит в еврозоната, те могат да направят компромис за нас:

"Ако продължаваме да харчим повече, отколкото можем да си позволим, тогава едва ли ще постигнем критерия за бюджетния дефицит, за инфлацията. Ако в актуализацията на бюджета планираме огромни разходи, тогава трудно ще постигнем критериите. ЕЦБ предвижда, че ще имаме проблем с инфлационния критерий. Затова трябва да се направи хубав анализ и да се помисли каква политика трябва да се направи".

Тя подчерта, че въпросът за постигане на инфлационния критерий не е важен, а какво ще се случи, след като влезем в еврозоната:

"Дали ще водим политики, които да потискат инфлацията... Еврозоната не е панацея. Тя се превръща все повече в политически проект. Скептично настроените нямат доверие в нея, тъй като тя толерира огромни дългове, високи дефицити. Еврозоната е доста критикувана".